Квадратурата на кръга

лекция пред специалния клас

КВАДРАТУРАТА НА КРЪГА

Любовта ражда доброто.

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.

Размишление.

Прочете се резюмето: "Защо се ражда и умира човек."

Прочетоха се темите: "Произход на съзнателните и несъзнателни движения".

Коя е най-близката цел за човека? Как бихте отговорили на този въпрос? Друг един въпрос: Кое е най-хубавото нещо в живота? (– Слънцето.) Хубаво ли е Слънцето? (– Небето.) За всеки един ще бъде най-хубавото туй, което в дадения момент му липсва.

Сега ще ви задам един философски въпрос: Защо Питагор е искал да намери квадратурата на кръга, какви сa били неговите съображения? И защо в окултната наука се стремят да намерят квадратурата на кръга? Защо искат да определят туй, което не може да се определи? (– Като проблема на геометрията това е невъзможно, това е символ на алхимията.) Да допуснем, че квадрата, това е една проекция, имате четири точки, които са проектирани от някъде от пространството към дадена плоскост.

Представете си, че тези четири точки АВСД в квадрата сa проекции. Може да сa проекции на подсъзнателни сили, на физически сили, пък може да са проекции и на съзнателни сили. Тогава какви ще бъдат резултатите на всяка една страна, на всяка една точка. Ще бъдат ли резултатите еднакви, например на проекцията А и на проекцията В? Нали всяка една линия показва възможности на тази проекция. (– "А" има само две възможности: от А към В и от А към С.) Възможностите на проекцията А и възможностите в проекцията В еднакви ли ще бъдат? (– Количествено те са еднакви.) Да допуснем, че А е един извор, В е друг извор в природата. На единия извор е построено едно динамо да осветява града, на другия извор е направена една воденица. Количествено водата на изворите е еднаква, но разумните сили, които използват тия сили, не са еднакви. Следователно резултатите им няма да бъдат еднакви. Разумността зависи от широкото използване на външните сили.

Да допуснем, че този квадрат е образуван от четири реки. Тези реки са еднакво големи по дължина и равни по количество на водата си. Едната е на северния полюс, другата – на умерения, а третата е в самия екватор. Еднакви ли ще бъдат резултатите на тия реки? (– Течението на водата ще бъде различно.) Сега ще ви кажа аз какво показва квадрата. Той е един закон, че в четири поколения може да се изправи една погрешка. Квадратът е мярка, която показва, че в четири поколения една погрешка трябва да се изправи. Този е законът на квадрата, с който може да се разрешат погрешките. Може още при линията АВ да изправиш погрешката си; ако изгубиш този случай, тогава при линията ВД или АС и ДС е последния предел за изправяне на погрешката. По-нататък не може да иде тя. Всяка една погрешка трябва да се изправи в четири поколения, нататък не може да мине тя.

Следователно, щом напишете квадрат ще знаете: той всякога означава, че погрешките ви трябва да се изправят в четири поколения, нищо повече! Туй е вътрешната страна за значението на квадрата. Разните проекции в квадрата показват начини, смекчаващите условия, чрез които може да изправите грешките си. Вашите мисли, чувства и действия, това са силите, с които може да манипулирате при изправяне на погрешката.

Когато Питагор е нанасял квадрата в окръжността и е искал да намери квадратурата на кръга, той е искал да намери условията, при които общия живот в дадения случай в колко поколения може да се изправи. А само когато впишете квадрата в кръга, тогава може да определите в първото, второто, третото или четвъртото поколение ще се изправи погрешката. (Сега те го схващат дали може да се изрази лицето на кръга с точен квадрат, а то е невъзможно.) Всички тези четири проекции може ли да се слеят в една? (Ако подложим квадрата на бързо движение, той ще се слее в права линия, а правата линия при бързо движение, ще се слее в една точка.) Значи, възможно е само при бързината на светлината. За да се изправи една погрешка, това зависи от духовността на човека. Ако един човек е високо духовен, още в първото поколение може да изправите погрешката си.

Да допуснем някой път, че между бялата и черната раса стане прекръстосване: може майката да е от бялата раса, а бащата – от черната. Понеже бялата раса е по-силна, следователно има възможност да се родят повече бели деца, отколкото черни. Но все пак в едно поколение ще се прояви и бащата, а може още и в първото поколение да се родят черни деца, ако не, тогава във второто, в третото, ако и тогава не, тогава в четвъртото непременно ще се роди едно черно дете и ще се свърши въпросът. Следователно квадратът е необходим за поправянето на известна погрешка.

А пък добрите неща, за да се реализират, за тях вече не е необходим квадрата. Доброто се изразява с кръга. Там пределът е по-голям, изискват се 25 000 години, за да реализираш едно добро. Т.е. ако в първото поколение не може да реализираш едно добро, във второто, третото, четвъртото… хиляда поколения докато минат, все имаш възможност, за да реализираш едно добро. Значи и след 1000 рода пак ще ти се даде условие да направиш едно добро. Значи виждате възможността колко е широка тук. То вече не разбира обектно добро, а идейно добро. Например искаш да направиш едно добро на някому, да се жертваш за някого или да посветиш живота си за някого. Ако в първото поколение не можеш да го направиш, тогава във второто, третото… след 1000 поколения ти пак ще имаш възможност да реализираш това твое замислено добро. Такъв голям е срокът, в който ти имаш възможност да направиш това добро. Значи, замисленото добро е валидно през всичкото това време.

Какво е отношението: в първия случай имате 1:4, а във втория – 1:1000. Значи, злото работи само в един свят, а доброто работи едновременно в три свята. (1000 всяка нула представлява един свят.) Когато погрешките засягат само физическия свят и затова всеки един грях засяга само тялото и тогава, когато човек пострада малко, всичко се ликвидира. А за доброто има по-големи условия – то се проектира в няколко свята. Широк простор има за доброто. Човек, който иска да направи едно добро, може да започне от физическия свят и да иде чак до причинния свят и там да направи това добро, когато грешникът не може да направи своето зло от духовния свят. А този, който прави добро, може да направи доброто в няколко свята, затуй силата на доброто е мощна. И затуй един добър човек е равен на хиляда лоши хора. Ако хиляда души направят хиляда злини и един добър човек направи едно добро, това добро е равно на хиляда злини, то ги унищожава. А сега, някои мислят, че злото е по-мощно. Количествено е по-мощно, но по своята интензивност, доброто всякога ще вземе надмощие, понеже то го прониква. Затуй не трябва да се обезсърчавате, когато дойде злото, ще знаете, че то е само на кората.

Сега вие се учудвате, понеже не вярвате в туй учение. Вие още не може да го разберете. Най-първо човек казва: "Как мога да повярвам?" Но ти трябва да допуснеш нещата и след това ще почнеш да работиш върху тях. Това е закон в математиката, като една аксиома ще работиш с тази величина. Най-първо ще допуснеш нещата и после ще работиш. Тъй е, някои неща непременно трябва да ги допуснете, за да ги разберете после. Не мислете, да се съмнява човек, това не е наука. Ще знаете: първо нещата трябва да се допуснат и после туй, което сте допуснали, непременно ще работите върху него. Така пътят е безопасен. Ако само допуснеш нещата и не работиш върху тях, тогава може да се изложиш на изкушение. Например ти допущаш, че можеш да станеш музикант и почнеш да работиш в това направление: пееш, свириш и най-после станеш музикант; допуснеш, че можеш да станеш художник. Като допуснеш това, ти започнеш вече да работиш в това направление и ще постоянстваш дотогава, докато ти реализираш това, което си допуснал.

Но не всичко човек може да допуска. Едно ограничение ще ви дам: Допущат се само разумните неща! Защото, ако допуснеш известна аксиома, това е все нещо разумно. Има известен закон вътре в природата: ти не можеш да допускаш в себе си туй, което не е разумно. Например, не можеш да допуснеш, че човек с празна глава, без мозък може да мисли. Празна глава като чутура и да може да мисли, туй разумният човек не може да го помисли. Един глупав човек тези неща може да ги предполага, но един умен човек никога не може да допусне, че празна глава може да мисли. После, разумният човек никога не може да допусне, че на лед може да расте жито и разумният човек никога не може да помисли, че може да се съгради една къща върху окото. Глупавият човек може това да го допусне, но разумният човек никога не може да допусне това. Има неща, които законите на разума не ги допускат. Туй можеш да го помислиш, но да го допуснеш не можеш. Има по-висши същества, които ще ти кажат, че туй, което си намислил, ти не можеш да го допуснеш. Не ти позволява това. Затова и в света ние можем да оперираме само с известни сили, които са разумни.

Например често казвате: "Аз мога всичко да направя." Е, какво разбирате под: "Аз мога всичко да направя?" Ще турите едно малко ограничение. Самото изречение не е пълно. Липсва му нещо. "Аз мога да направя всичко, което е разумно!" Така изречението е пълно, а: "Аз мога всичко да направя", така говорят само хора, които не разбират законите. В себе си ти ще кажеш: "Аз мога да направя всичко, което е разумно." Тогава законът работи отлично. И Писанието казва: "Просите и не получавате." - Защо? - Защото глупаво просите, глупаво говорите. Казва някой: "Аз казах, че всичко мога да направя." Всичко не можеш да направиш. На окото си къща можеш ли да съградиш, във въздуха палат можеш ли да издигнеш, цялата земя от диамант можеш ли да направиш? Ще ми каже някой: "Всичко мога да направя!" Като казваме "всичко" трябва да разбираме онова, което е разумно, което е в кръга на нашия живот и в неговите възможности. Така като разбираме, законите са верни, тогава вече можеш да действаш и разумно да работиш.

В съвременния свят коя мисъл е по-силна у хората: че са лоши или са добри? Някои казват: "Ние сме добри хора"; други казват: "Ние сме лоши хора." Коя мисъл преобладава сега повече? (– Че са лоши; -Че са добри.) Защото и думата лош някои я употребяват в смисъл, че са добри. Някои хора, когато искат да се похвалят, казват: "Аз съм лош човек", а подразбира в същото време, че е добър човек. Друг казва: "Аз съм добър човек" и подразбира, че само в известни случаи е добър. Трети казва: "Аз съм от много добрите хора", т.е. разбира в известни условия съм добър. Ще се стремите всякога към единство на мислите си. Първото нещо: всякой един от вас трябва да се научи този закон – единство на мисли.

Например кажа ти така: "Ти мислиш много добре." - Права ли е тази мисъл? Въобще е права, но с тази мисъл ти нищо не можеш да извършиш. Или някой ти каже: "Ти много добре мислиш", и ти повярваш в това и се зарадваш. Питам: Ти на правата посока ли си? Значи, ти досега не си вярвал, че право мислиш, а туй, което от сега започваш да вярваш, вярно ли е? Ето как аз гледам на въпроса: седим двама в тъмна стая, държим една книга и не можем да четем. Рекох: "Чети!" – "Не мога да чета." Ти ми казваш: "Чети ти!" - "И аз не мога да чета." И двамата не можем да четем, дали сме невежи и двамата, та не можем да четем? Но, отварям свещта и казвам: "Чети!" Ти четеш. Как стана това? Нима за толкова кратко време ти научи да четеш? Ти казваш: "Чети ти сега!" И аз чета. И двамата можем да четем. Светлината ли направи нас да можем да четем? Тя ли създаде у нас възможността да четем? Да четем, това е възможност у нас. Ние знаем това. А светлината, това е само едно условие, да можем да проявим тази наша възможност.

Следователно когато някой казва: "Ти право мислиш", какво изразява това? Той иска да каже, че някъде добре схващаш въпроса. Той подразбира: "У тебе има светлина, ти можеш да четеш." В твоята къща има светлина, отвори книгата си и чети. Туй трябва да го разберете. Ако искате да знаете, в света има само едно Същество, което може да мисли – Той е Бог. А всички други йерархии и същества изразяват само туй Великото безличното. Ние изразяваме само Божиите мисли. И ако ти кажеш, че ти мислиш, не си на правата посока. Само Бог мисли, а ти изразяваш Божията мисъл. Бог всякога мисли право, в Него няма крива мисъл. Следователно аз трябва да кажа в себе си: "Под тази светлина, която Бог ми дава, аз мога да мисля." Или мога да кажа: "В мене Бог мисли право." За себе си ще го кажа това: В мене Бог мисли право, нищо повече. Това за себе си ще го кажа. И когато някой път вие кажете: "Аз мога да мисля право", то има двояко значение. Ако вие подразбирате проявлението на великия безличен закон, който се проявява навсякъде, тогава е право, но ако вие разбирате своето индивидуално и лично същество, вие сте на кривата посока.

Следователно ако схващате себе си като едно разумно същество, което изразява правата Божествена мисъл и вие подразбирате туй Великото във вас, то е друг въпрос, но ако вие схващате, че човекът мисли право, вие сте на кривата посока и няма да се мине дълго време, ще видите, че вие не може да мислите право. Например вземете сега най-видните математици, които разбират математиката с точност, изчислили ли са колко е разстоянието между Земята и Слънцето и с колко милиметра разлика? Аз им турям половин метър разлика. Изчислили ли са те тъй, че аз да съм сигурен, след като пътувам толкова време, да съм до Слънцето с разлика само 1 см. И да прекрача, да стъпя на Слънцето? Така ли е? Ако е така, ще кажа: "Много е права тяхната сметка." Ама че окултисти са изчислили този въпрос: колко е разстоянието от Земята до Слънцето и това е решено по един опитен начин. Тези адепти, които излизат от тялото си, те са ходили до Слънцето, имат си своя мярка и колко време им взема да отидат до там, това го знаят много точно; и какви промеждутъци има в пространството – опирни точки, и това те знаят. Защото това пространство, което трябва да се мине от Земята до Слънцето, не е само тъй празно пространство. <em>(– Какво има там?) </em> - Има 1001 нощ. Чудесии има, че като мине човек от там да се учуди.

Всичко може да се изчисли в света. Съвременната наука си служи с други методи, но за в бъдеще учените хора отиват вече към тия, новите методи, те започват да изучават окултните методи и за в бъдеще ще имат по-правилни мерки. Разбира се, сегашната математика се отнася повече за Земята. Тя си има своето приложение за изчислението, за пътищата, за движението и отклонението на планетите, слънчевите системи, т.е. математиците се домогват постепенно до по-нови методи. То е едно упражнение за тях. Това са задачи, които те има да разрешат и няма да им ги разреши никой друг. Великите учители знаят колко е оттук до Слънцето, но те не бива да им го кажат. Тя е една задача, която те сами трябва да разрешат. Разбира се, най-първо се изучават малките мистерии, изучава се вътрешното устройство на земята какво е, след като свършат това, тогава ще се занимаят с вътрешната страна на математиката и геометрията и след туй се пристъпва към великите мистерии на Слънцето. Тогава изучават какво е разстоянието до Слънцето. Да знаеш колко има от Земята до Слънцето, това е един лозунг, парола, ще го дадеш, то значи: знаеш една мистика, знаеш нещата тъй, както са в природата.

Щом произнесете тази дума, веднага природата ще ви отговори. Щом почнеш да говориш на езика на природата, тя веднага обръща внимание на теб, но щом не говориш на нейния език, тя си мълчи, не обръща внимание. Затуй, когато пристъпим към законите на природата, трябва да бъдем крайно внимателни при изучаването на нейния език. Тя е много строга, нейният език е крайно прецизен и по форма и по съдържание и по смисъл.

Например индусите имат ред методи, които са придобили в много поколения. Те, като са изучавали физиологическите закони на тялото, са изучили много закони. Един индусин може да направи един разрез на ръката си, след туй ще положи другата си ръка върху болката и след 10 минути, това място е съвсем заздравяло. Когато, според сегашните ваши методи, за да се излекува този разрез, се изискват най-малко 3-4 месеци и пак раната няма да се премахне, ще остане известна малка резка. А този индусин, само като положи ръката си, всичко тъй хубаво зараства и никаква следа не остава от тази болка.

Ще се стремите да се домогнете до онова знание, вътрешното разбиране на нещата. И когато дойдете до онова, истинското Божествено знание, то ще внесе в душата ви вдъхновение, туй което вие наричате ентусиазъм. Всякога Божественото носи ентусиазъм. Където понякога някои губят куража си, то е човешкото. - Кога изгубвате куража си? - Когато правите земята от диамант; когато градите къща върху окото си… Мислите значи, за неща невъзможни. Например съвременните учени хора в Бог не вярват, а вярват в невъзможни работи. Има учени хора, които вярват на късмет. В късметен номер вярват, взел лотариен билет и очаква от този билет да спечели една премия от 400 000 лева. Тегли веднъж, нищо не печели, тегли втори път, трети път – все вярва. - Как се обяснява тази вяра? - Преди две години един ми разправяше следното нещо: От 20 години той се занимава с търсене на имане, такива заровени съкровища, богатства. Той си има цяла една книга написана за богатства от древността, заровени в земята. Та ми разправя колко места е прокопал. Веднъж прокопал половин километър да търси едно голямо богатство. Двадесет години все копал. Рекох, ако си беше взел едно лозе и него да копаеше, за 20 години – 400 000 лева би спечелил. А той още вярва да намери богатство, заровено в земята. Рекох, напусни тази вяра, а си вземи едно лозе, а другите богатства не са за тебе.

Питам: От къде се е зародила в неговия ум тази мисъл, че именно той е лицето, което ще намери тия съкровища? И той казва: "Ако ги намеря, аз ще оправя работите на България, 50-60 товара злато са това." Това са неща вероятни, възможни, но досега нито един не е намерил толкова голямо съкровище в България. Но туй злато съществува в земята. Ако този човек би се занимавал малко да развие своя организъм, той би намерил златото. В България има злато и 10 000 катъри да натовариш. Толкова богати руди има, ама трябва работа, работа. Каква гениалност се изисква да извадиш рудите, да ги претопиш, че да мине всичко през огън.

Аз ви привеждам този пример да се пазите от иманярство. Туй аз наричам, когато човек иска да се домогне до лесния път на нещата. Не избягвайте онези съчетания, които Бог е предвидил, не избягвайте онези възможности, които природата е вложила, това са най-красивите неща в живота. Каквито мъчнотии има, не се плашете от тях. Всичко туй ще се превърне за ваше добро. И не се оплаквайте от съдбата си, но работете и тази съдба след време ще ви се усмихне. Съдба, както ние я наричаме, това е един кармически закон. Всички вие се нуждаете от известна опитност и за да я добиете, непременно трябва да минете през страдания. Без страдания няма да имате тази опитност, а без тази опитност, няма да имате това знание. Свежите Божествени мисли не могат да дойдат иначе.

Ако Христос не беше решил да страда, да се жертва, питам: Съвременният културен свят щеше ли да има тези свежи мисли? - Значи, страданията на един човек отварят една врата, дават един подтик на всички ония души, които са останали назад. Следователно, неговите страдания донесоха един хубав плод, отвориха един широк път, през който сега мнозина минават. Римските императори живееха един отличен живот, пълен с разкош и удобства, но какво остана от това? Те нищо не допринесоха за света. Тъй щото, този закон работи в живота на всеки един. Ако някоя ваша идея повидимому така се разпъне, вие трябва да знаете, че разпъването на тази ваша идея, ще донесе блага за други ваши идеи, които идват след това. Това са закони, с които трябва да боравите, за да може да преодолеете на онези мъчнотии, с които ще ви посрещнат в живота.

При сегашните условия, при тази гъстата материя, в която се движите, при всяка една стъпка ще срещнете мъчнотии. Често вие сте герои, но само докато срещнете опасността. Например някой казва: "Аз да видя мечка, не се плаша!" - Не, не, като видиш мечката, тогава ще се изпиташ, а не преди да си я видял. Това са само изяснения на този закон. И колко изкушения има човек да мине, в тия условия, при които днес живее. И човек трябва да бъде много умен, за да може да надвие на тези изкушения.

При закона на квадрата имате числото 4. Там има само една възможност – чрез закона на наследствеността може да се изправи една погрешка. Значи само едно условие има, при което може да се ликвидира със старите погрешки. При закона на кръга имате числото 1000. Там човек е по-свободен, неговите възможности са по-големи, защото човек действа едновременно в четири свята. Там наследствеността е изключена. Доброто е закон творчески. А погрешките влизат в закона на наследствеността.

Размишление.

Любовта ражда доброто.

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.

IV година, 13-та школна лекция на

I Младежки Окултен Клас

11.I.1925 година

Неделя, 8 часа вечерта

София

Новитѣ схващания на ученика (Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). София, 2005)
31 беседи от 19 октомври 1924 г. до 26 юли 1925 г.

Дата добавления: 2015-10-16