Студопедия
Случайная страница | ТОМ-1 | ТОМ-2 | ТОМ-3
АвтомобилиАстрономияБиологияГеографияДом и садДругие языкиДругоеИнформатика
ИсторияКультураЛитератураЛогикаМатематикаМедицинаМеталлургияМеханика
ОбразованиеОхрана трудаПедагогикаПолитикаПравоПсихологияРелигияРиторика
СоциологияСпортСтроительствоТехнологияТуризмФизикаФилософияФинансы
ХимияЧерчениеЭкологияЭкономикаЭлектроника

Методи за функционално изследване на гръбначния стълб

Читайте также:
  1. I. Анализ методической структуры и содержания урока
  2. I. Методические указания к изучению курса
  3. I. Общие методические рекомендации по написанию контрольных работ
  4. I. Организационно - методический раздел
  5. I. ПРОБЛЕМА И МЕТОДИКА ИССЛЕДОВАНИЯ
  6. II МЕТОДИКА ИССЛЕДОВАНИЯ
  7. II. Методические рекомендации

За определяне на кинезитерапевтичната програма е необходимо е да се прецени функционалното състояние на гръбначния стълб.

Кинезиологичният ход на изследване на гръбначния стълб трябва да обхваща:

-Соматоскопично /субективно/ изследване – оглед. SOMATOSKOPIYA (от гръцки. Soma тяло и ска-пио-изглеждащ).

-Соматометрично /антропометрично /обективно/, измеримо изследване. somatometryа /

Соматоскопичното и антропометрично изследване на гръбначния стълб спомагат за диагностицирането на гръбначните отклонения от нормата.

1.Соматоскопичното изследване има за задача чрез огледа да се определи общият вид на телосложението на болния, неговата охраненост и развитие на мускулатурата, развитието на скелета (гръден кош, форма на гръбначния стълб и гърба, форма на долните крайници и ходилото), стойката и походката. Оценката се извършва качествено в три степени: добра (силна), средна и лоша (слаба).

Изследване на стойката /позата/

Стойката се отнася за цялото тяло, а не само за трупа. Тя е динамична (активен отговор на гравитацията) и се променя постоянно.

Стойката е зависима от много фактори като възраст, пол, височина на тялото и конституция, от анатомични предпоставки като кости, стави, връзки и мускули, от нервно-мускулния контрол на централната нервна система, подхранена с различни информационни данни посредством очите, органа на равновесието, както и пирамидната и екстрапирамидна система, и накрая от психогенни влияния като настроението и психичната нагласа.

Според Brocher и Willert (1980) при никой друг орган не е така силно изразено психичното влияние, както това е при гръбначния стълб. По този начин се обяснява защо при еднаква морфологична изходна ситуация един човек се оплаква от болки в гръбначния стълб, а друг – не. В историята на заболяването психиката играе съществена роля, като гръбначният стълб е предпочитано проекционно поле за нарушения в психичната сфера.

Стойката се оценява в четири степени А (мн. добра), Б (добра), В (средна) и Г (лоша). При стойка А оста на тялото е права или леко начупена, фронтът на главата стои на или малко зад фронта на гърдите, гърбът е правилен, гръдният кош нормален, гръбначният стълб с нормални физиологични кривини, коремът е прибран. При стойка Б оста на тялото леко се начупва, фронтът на главата стои на или леко пред фронта на гърдите, рамената са отпуснати, физиологичните кривини на гръбначния стълб са засилени, водещата част на трупа е горната трета на корема. При стойка В оста на тялото се начупва значително, главата е пред фронта на гърдите. Рамената са смъкнати и приведени напред, гърбът може да бъде кръгъл или кръгловдлъбнат, коремът е отпуснат и водещата част на трупа е средната трета на корема, гръдният кош е плосък, а гърдите леко хлътнали. При стойка Г цялата лицева част на главата е пред фронта на гърдите, рамената са отпуснати и леко приведени напред, а гърдите – силно хлътнали, коремът е силно отпуснат, като водещата част на трупа е неговата долна трета. Наблюдават се асиметрии, различни деформации и патологични отклонения.

 

Изследването на стойката започва с наблюдения на болния отзад, след това отстрани, като погледът си отправяме от краката към главата. Регистрира се всяка неправилност в отделните части: положение и форма на стъпалата, на колената, височината на глутеалните гънки, протичане на аналната гънка, положение на ханша и таза, двата триъгълника на талията образувани между спуснатите ръце, ханша и талията. Наблюдават се и по-груби сколиотични деформации, височината на двете рамена, положението и височината на двете лопатки.

При коленете са важни не само варитетът и валгитетът, но и особено genu recurvatum, тъй като то значително повлиява на статиката на таза.

При оглед на таза откриваме деформация на ромба на Михаелис (образуван от двете ямки над задния илиачен бодил, от спиналния израстък на L5 и аналната гънка).

Ако от двете страни хълбочните гребени и предните и задни спини са на еднакво ниво, тогава тазът е хоризонтален и двата крака най-вероятно са еднакво дълги. Ако таза от едната страна стои по-ниско, това означава, че най-вероятно се отнася за разлика в дължината на долните крайници.

Много причини могат да доведат до скъсяване на единия крак: вродени аномалии в тазобедрената става, болест на Пертес, прекарани травми и др. Такова скъсяване според много автори се среща в 7-8% от хората, но не всяко скъсяване дава клинични изяви. До оплакване се стига, ако то е повече от 1,25 см. При възрастни и стари хора честа причина за скъсяването на крайника са дегенеративните промени в коленните и в тазобедрените стави.

Скъсеният крак предизвиква статични нарушения в лумбалната част на гръбначния стълб, неравномерно натоварване на дисковете и на интервертебралните стави, както и нарушен баланс на паравертебралните мускули.

 


 

Когато има разлика в дължината на долните крайници, трябва да се убедим още дали няма асиметрично едностранно плоско стъпало или разлика в положението на коленете (асиметричен валгитет и др.).

 

 

Във фронталната равнина

При оглед отпред - във фронталната равнина, се отчитат: положението на главата и шията, височината на рамената и раменната линия, формата на гръдния кош, натрупването на подкожна тлъстина, формата на корема, височината и симетричността на crista iliaca, формата и симетричността долните крайници, характерът на талийните триъгълници.

При оглед отзад се отчитат: височината на рамената и симетричността на раменната линия, положението, височината и симетричността на скапулите,, формата на талийните триъгълници, груби сколиотични деформации,

- изкривяванията на гръбначния стълб във фронталната равнина се наричат сколиози. видове

В сагиталната равнина – оглед от страни

Нормалната форма на гръбначния стълб в сагиталната равнина има изразени няколко нормални физиологични кривини:

- (шийна лордоза на нивото на С45,

-гръдна кифоза на нивото на Тh6-Тh7,

-лумбална лордоза на нивото на L3-L4 и

-сакрална кифоза на нивото на S5)

и патологични изкривявания

- в сагиталната (патологични кифози – изкривяване дорзално,

и патологични лордози – вентрално изкривяване)

При оглед отстрани – в сагиталната равнина се отчитат: формата на оста на тялото и положението на осите на главата, трупа и долните крайници – чрез отвес спуснат от външния слухов проход. Нормално този отвес минава през седмия шиен прешлен, пети поясен прешлен и съвсем близо зад тазобедрената става, пред малеолитe – към ладиевидната кост.

При огледа отстрани се отчитат също и положението на главата спрямо гръдната равнина, кривините на гръбначния стълб в сагиталната равнина /лордози и кифози/, формата на гърба /кръгъл, вдлъбнат.

Изследването в изправено положение може да е допълнено и от изследване в седеж. Тук се наблюдава доколко се коригира лумбалната лордоза и дали не се образува лумбална кифоза, дали болният седи симетрично на двете си седалищни половини.

Палпаторно изследване - то дава информация за мускулатурата - тонус, болка, контрактури на паравертебралната мускулатура, болка при натиск върху залавните места на m. erector spinae на задните гребени на хълбочната кост, втвърдяване на мускулите, миогелози, периостална болка, болка при натиск, особено върху spina iliaca posterior superior. Установяването на ригидност на паравертебралната мускулатура и миогелозни уплътнения е показател, че източник на болката е мускулния спазъм. оценка

Палпаторното изследване дава информация за болезнени точки и зони и за произхода на болката. Установяват се болезнени при натиск „тригерни точки” на залавните места на мускулите и връзките с явления на миотендинози, мускулен блокаж и миогелози, и със спондилогенни излъчвания в долните крайници.


Параспинална дълбока палпация, предизвикваща болка в нервно коренче, подложено на компресия и от интервертебралния диск с протрузия

 

Мануалното мускулно тестуване (ММТ) е метод за определяне промените в мускулната сила в резултат на заболявания, увреждания или неупражнение.

Състоянието на мускулатурата на долните крайници оказва сериозно влияние върху статиката и динамиката на гръбначния стълб. В областта на долния крайник се изследва мускулатурата на бедрото и преди всичко мускулатурата около тазобедрената става (седалищната мускулатура с точно разграничение между големия и среден седалищен мускул и мускулът обтегач на широката бедрена фасция, флексорите на тазобедрената става и външните и вътрешните й ротатори).

От мускулите на трупа се изследват коремните мускули (не само правия, но и косите и напречни коремни мускули) и гръбната мускулатура (квадратния поясен мускул и мускулите екстензори на трупа).

В областта на гръдния кош имат значение ромбоидните мускули, долната част на трапецовидния мускул, широкият гръбен мускул и големият гръден мускул.

На шията са важни сгъвачите (както дълбоките сгъвачи, така и m. sternocleido-mastoideus) и особено задните мускули на шията, както и носещите раменния пояс (горната част на трапецовидния мускул и повдигача на лопатката).

При лумбална хиперлордоза и увиснали коремни стени трябва да се отчете отслабената коремна мускулатура (понякога до степен 3), която се комбинира и с отслабване на седалищната мускулатура. При тази ситуация обикновено гръбните мускули и сгъвачите на тазобедрените стави са скъсени, т. е. тези мускулни групи, които накланят таза напред.

Изследване по Краус-Вебер. Мануален мускулен тест за установяване степента на отслабването на мускулите на корема и гърба. Чрез теста на Краус–Вебер се изследват поотделно силата на правите коремни мускули с и без м. илипсоас, косите коремни мускули и гръбните мускули.

Тестът се състои от две нива, всяко от които има динамична и статична част. С първата част се изследват силата и издръжливостта на коремната мускулатура, а с втората – издръжливостта на гръбначната екстензионна мускулатура.

В първата част изследваният лежи по гръб, долните крайници са изпънати, горните са кръстосани на тила, а предмишниците са положени във фронталната равнина. Докато изследващият придържа долните крайници върху кушетката, пациентът се приканва да се изправи без тласък до седнало положение (динамична част). След това той трябва бавно да се върне обратно в полу-седнало положение, така че гърбът и кушетката да образуват ъгъл от 45 градуса. Тази статична позиция трябва да се задържи без промяна в продължение на 30 сек.

Във втората част на теста изследваният се намира в лег (по очи). Пациентът се приканва с прекръстосани зад тила горни крайници и насочени встрани лакти бавно да повдигне горната част на тялото си (динамична част) и в продължение на 30 сек да задържи в тази позиция (статична част).

Мускулна слабост се отчита тогава, когато поне едно упражнение не може да се изпълни в динамичната му част, или ако не може да се задържи поне 20 сек. в статичната му част. При резултат от теста между 20 и 30 сек. е налице съмнение за инсуфициентност на гръбначната мускулатура.

 

Изследване скъсяването на статичните мускули на туловището. Симптоматиката на скъсените и отслабените мускули дава картината на мускулен дисбаланс. Изследва се скъсяването на м. илипсоас, м. пириформис, м. квадратус лумборум, паравертебралните мускули, м. трапециус, м. леватор

скапуле, м. пекторалис.

Когато не може да се постигне безболезнено пълно резтягане на един мускул, т.е. в него се появи болка при разтягането му, се приема че мускулът е скъсен.

2.Соматометрично /антропометрично /обективно/, измеримо изследване. somatometryа.

Soma (somatos) тяло metry] измерване на тялото и неговите части; / съвкупност от методи за определяне на външните размери и телесната маса на човешкото тяло.

Движенията на гръбначния стълб дават информация за степента на ограничението. Те могат да се отчитат както в сантиметри, така и в градуси по SFTR.

Измерванията се извършват в трите оси на движение:

- фронтална – флексия и екстензия;

- сагитална – латерална флексия наляво и надясно;

- трансверзална – ротация на трупа – в ляво и дясно.

Сантиметрия

За измерване на подвижността на целия гръбначен стълб се използват редица глобални измервания: Форестие I – разстоянието между отвесна стена и главата; Форестие II – разстоянието между отвесна стена и С7; Томаер – разстоянието между пръстите на ръцете и пода при максимално навеждане напред, назад и встрани за флексия, екстензия и латерална флексия

Ъглометрия по SFTR

Нормални стойности:

- в равнината S - флексия – до 160°, и екстензия– до 145°,

-в равнината F латерофлексия лява и дясна с обща амплитуда 165°

 

Ротацията на гръбначен стълб се измерва от изходно положение седеж на стол с активно обръщане на трупа последователно в двете посоки. Ротацията нормално има обем 60°-80° по SFTR на всяка страна.

Измерванията на движенията в отделните дялове на гръбначния стълб дават информация за степента на ограничение на движението. Те могат да се отчитат както в сантиметри, така и в градуси по SFTR. методика.

Шийният дял на гръбначния стълб е особено подходящ за функционално изследване поради добрата си подвижност и достъпност. Изследването започва от седеж най-напред ориентировъчно активно с максималния обем на движение в трите посоки.

- Сантиметрия:

За степента на изразеност на физиологичните кривини се измерва в сантиметри разстоянието от отвестна стена до гръбначният стълб.

Степента на шийната лордоза се измерва на нивото на С5 (нормално разстоянието е 1,2-1,4 см),

гръдната кифоза – на нивото на С6,7 (нормално разстоянието е 2,5 см),

лумбалната лордоза – на нивото на L3,4 (нормално разстоянието е 5 см).

Измерване на движенията в шийният дял на гръбначния стълб чрез сантиметрия:

Екстензия – ментостернално разстояние при максимална екстензия на шията (см).

Флексия – ментостернално разстояние при максимална флексия на шията (см).

Латерофлексия - измерено разстояние между висулката на ухото и рамото /акромион/ (при измерването да се следи да не се повдига рамото).

Ротация. Измерено разстояние между брадичката и рамото (акромион).

 

 


 

. Обем на движенията в отделните дялове на гръбначния стълб

Ъглометрия:

Ротация. Измерва се в ъглови градуси по SFTR 60-80гр.

Ротация в срединно положение на главата – 80/0/80 градуса,

във флектирано положение (ниво С01) – 45/0/45 градуса,

в екстензия – 60/0/60 градуса.

Флексия и екстензия.Измерва се в ъглови градуси по SFTR

Флексия – 35-45 гр.

Екстензия – 35-45гр.

Латерофлексия – 45гр.

Изследване на гръдния дял на гръбначния стълб. Гръдният дял да е най-неподвижната част на гръбначния стълб.

Болният е в седеж (при което се фиксира тазът), поставя ръцете си с вплетени пръсти на тила. В това положение можем да изследваме подвижността на гръдния дял във всички посоки. Измерва се в ъглови градуси по SFTR/норма/.

Степента на гръдната кифоза се измерва в сантиметри – разстоянието между отвесна стена и С6,7 (нормално разстоянието е 2,5 см).

Екстензията на торакалния сегмент може да се определи и с помощта на теста на Forestier: болният застава с гръб към стената и с опрени към нея пети и седалищна област. При нормална екстензионна подвижност болният може да опре тила си в стената. При ограничена екстензионна подвижност главата на болния не може да опре тила си в стената и това разстояние се измерва в см.

Проба на Ott – измерва се разстоянието от С7 до 30 см надолу и се отчита резултатът при флексия и екстензия на гръбначния стълб в сантиметри.

(нормално увеличение при флексия – 2-4 см)

(нормално намаляване при екстензия – 1-2 см)

 

Изследването на лумбалния дял на гръбначния стълб се провежда в стоеж и седеж. При флексия, екстензия и лява и дясна латерофлексия - измерваме разстоянието между пръстите и пода при опънати колене и дъговидно огъване на лумбалната област.

Тестът на Schober служи като мярка за възможността за раздалечаване (разтваряне) на бодилообразните израстъци и установяване флексията в лумбалния дял на гръбначния стълб. Болният застава в изправено положение. Единият (първият) знак на кожата се поставя върху бодилообразния израстък S1, а вторият – на 10 см проксимално от него. При навеждане напред тези точки се раздалечават една от друга на дистанция от около 15 см и се приближават при максимална реклинация до 8-9 см. Или -

(нормално увеличение при флексия – 15 см) –

(нормално намаляване при екстензия – 8-9 см) –

Степента на лумбалната лордоза се измерва и в сантиметри – разстоянието между отвесна стена и L3,4 (нормално разстоянието е 5 см).

 

 


Типична принудителна стойка при ишиас („сколиоза“)


Дата добавления: 2015-07-24; просмотров: 1166 | Нарушение авторских прав


Читайте в этой же книге: Июля 1908 г. | ДЕЯТЕЛЬНОСТИ МОСКОВСКОГО ХУДОЖЕСТВЕННОГО ТЕАТРА | МОСКОВСКОГО ХУДОЖЕСТВЕННОГО ТЕАТРА | КАК ГОТОВИТЬСЯ К СПЕКТАКЛЮ | ИЗ ЗАМЕТОК ОБ АРТИСТИЧЕСКОЙ ЭТИКЕ И ДИСЦИПЛИНЕ | ИЗ ЗАМЕТОК О ТЕАТРАЛЬНОЙ КРИТИКЕ | ЗАЯВЛЕНИЕ В ПРАВЛЕНИЕ МХТ | ИЗ ЗАМЕТОК О ТЕАТРАЛЬНОМ ИСКУССТВЕ | ОТДЕЛЕНИЯ МХТ | ИЗ ПЕРЕЖИТОГО ЗА ГРАНИЦЕЙ |
<== предыдущая страница | следующая страница ==>
ЗАПИСИ О РАБОТЕ НАД СПЕКТАКЛЯМИ И РОЛЯМИ| Краткие теоретические сведения

mybiblioteka.su - 2015-2024 год. (0.028 сек.)