След малко се явила и дамата, придружена от две други робини; щом забелязала Салабаето, тя се впуснала да го приветствува най-радушно, въздъхнала дълбоко няколко пъти, после, като се хвърлила на врата му и го целунала, рекла: „Не знам дали бих се съгласила да дойда тук за някого другиго, но ти, жестоки тосканецо, ми изгори душата.“ После по нейно желание двамата влезли голи в банята, последвани от двете робини. Тук, без да позволи на друг да се докосне до Салабаето, тя го измила сама навсякъде със сапун от мускус и карамфил, след което заповядала на робините да я изтъркат и измият. Като свършили тая работа, робините донесли два тънки, бели като сняг чаршафа, които така ухаели на рози, сякаш навсякъде било пълно с тия цветя; едната робиня загърнала в единия чаршаф Салабаето, другата сторила същото с Янкофиоре, после ги вдигнали на гръб и ги положили в приготвената постеля. След като двамата престанали да се потят, робините прибрали чаршафите и Салабаето и Янкофиоре останали да лежат голи в постелята. А робините извадили от кошницата лъскави сребърни шишенца, пълни кое с розова вода, кое с портокалова, кое с ясминова и какви ли не други благовония, и напръскали хубаво Салабаето и Янкофиоре, след което двамата извадили кутиите със сладкиши и най-скъпи вина и се подкрепили. На Салабаето му се струвало, че е попаднал в рая; той не преставал да гледа дамата, която наистина била голяма красавица, и така изгарял от нетърпение робините час по-скоро да излязат и той да се хвърли в нейните обятия, че всеки изминат час му се струвал равен на век. Когато най-сетне по повелята на своята господарка робините напуснали стаята, оставяйки един запален факел, дамата прегърнала Салабаето и той нея; те прекарали така дълго време заедно за най-голямо негово удоволствие и все му се струвало, че тя изгаря от любов по него.
Когато дамата решила, че е време да стават, извикала робините, след което и тя, и Салабаето се облекли, подкрепили се отново с напитки и със сладкиши, а после си измили лицето и ръцете със същите ония благоуханни води; на раздяла дамата казала на Салабаето: „Стига да ти е приятно, за мен ще бъде най-голямо удоволствие, ако довечера дойдеш да вечеряш и прекараш нощта у дома.“ Салабаето, който бил дотам омаян от нейната хубост и изкусна приветливост, та бил убеден, че тя го обича повече и от себе си, отвърнал: „Мадона, всяко ваше желание е за мен от приятно по-приятно: затова и тази вечер, и винаги аз съм готов да сторя всичко, каквото ви е угодно и каквото ми заповядате.“
Щом се прибрала у дома си, дамата заповядала да подредят стаята й с най-различни вещи и украшения, заръчала да приготвят разкошна вечеря и седнала да чака Салабаето; а той, щом почнало да мръква, отишъл при нея; тя го посрещнала най-радушно, след което той седнал да вечеря в най-добро настроение и бил прекрасно обслужен. Когато след това влезнал в стаята й, лъхнало го чудесното ухание на алоево дърво, видял постелята, богато украсена с избродирани кипърски птички, и много разкошни дрехи, които висели по закачалките; всички тия вещи, взети заедно, пък и всяка една от тях, го накарали да предположи, че Янкофиоре е знатна и богата дама; и макар да бил чувал съвсем други неща за живота, който тя водела, той за нищо на света не искал да вярва на такива приказки; макар и да допускал, че тя все пак може да е измамила някого, той по никакъв начин не искал да повярва, че и нему ще се случи подобно нещо.
Прекарал той с нея цялата нощ в най-приятна наслада, пламвайки още по-силно от любов, а щом съмнало, тя му вързала около кръста един прекрасен, изящен сребърен пояс, на който висяла везана кесия, и му рекла: „Мили мой Салабаето, не ме забравяй! Ти можеш да разполагаш както с мен, така и с всичко, що е в тоя дом, а аз съм готова да направя за теб каквото заповядаш.“ Салабаето се зарадвал, прегърнал я и я целунал, а след това излязъл от дома й и отишъл там, където се събирали търговците.
Той прекарал така с нея не веднъж и не дваж, без да губи нищо, затъвайки все повече и повече в устроения от нея капан. А когато му се отдал случай да продаде сукното си в брой, и то за немалко пари, дамата тозчас узнала за това, но не от него, а от други лица. Веднъж, било привечер, Салабаето пак отишъл на гости при дамата, а тя почнала да бъбри и да се шегува с него; прегръщала го и го целувала и така се преструвала на влюбена в него, сякаш щяла да умре от любов в обятията му; после Янкофиоре понечила да му подари и две прекрасни сребърни чаши, които имала при себе си, но Салабаето не пожелал да ги вземе, понеже нещата, които тя му била подарила дотогава, стрували повече от тридесет златни флорини, а той не успял да я склони да приеме от него нищо, макар и да струвало само един грош.
По едно време, след като съвсем го замаяла, преструвайки се на влюбена и щедра, Янкофиоре била извикана от една от своите робини, с която се била уговорила предварително; тя излязла от стаята и след малко се върнала разплакана, хвърлила се по очи на постелята и се разридала от жално по-жално. Изуменият Салабаето я прегърнал, почнал да плаче заедно с нея и я запитал: „Ах, сърце мое, какво ви стана така изведнъж? Какво ви причини такава печал? Хайде, кажете ми, душо моя!“ След като го накарала да я пита доста време, тя изхлипала: „Уви, мили мой повелителю, аз не знам нито какво да направя, нито какво да ви кажа! Току-що получих писмо от моя брат, който живее в Месина; иска да му пратя на всяка цена хиляда златни флорини в срок най-много до осем дни, дори и да трябва да продам и заложа всичко, което притежавам, защото иначе щели да му отсекат главата. Просто не знам какво да направя, за да ги набавя в тоя срок; виж, да имах поне две недели време, щях да успея да ги взема от едно друго място, откъдето чакам да получа много повече пари, или пък да продам някое от именията си; но така не мога с нищо да му помогна и предпочитам да умра, отколкото да получа такава лоша вест.“ Като изрекла това, тя се престорила на съвсем съкрушена от мъка и продължила да плаче.
Тъй като любовният пламък бил отнел голяма част от необходимия на Салабаето разсъдък, търговецът наистина повярвал, че сълзите й са искрени, а словата — още по-искрени, затова рекъл: „Мадона, аз не бих могъл да ви услужа с хиляда флорини, но мога да ви предложа петстотин, стига да успеете да ми ги върнете в срок от петнадесет дни; имате щастие, защото тъкмо вчера успях да продам сукното; ако не беше станало така, нямаше да мога и грош да ви заема.“ — „Ах — възкликнала дамата, — нима си се нуждаел от пари? А защо не поиска от мен? Аз, макар и да нямам хиляда флорини, все пак бих могла да ти дам назаем стотина, че дори и двеста; та ти ме караш сега да откажа да приема услугата, която ми предлагаш.“ Салабаето се трогнал още повече от тия нейни слова и отвърнал: „Мадона, не бих искал да се отказвате от моята услуга по такава причина, защото, ако аз бях изпаднал в нужда, подобна на вашата, сигурно щях да се обърна към вас.“ — „Ах, мили мой Салабаето — изхлипала дамата, — готовността, която ти изказа, да ми помогнеш с толкова голяма сума пари, преди аз да съм те помолила, показва колко е искрена и чиста твоята любов към мен. Аз и без това съм изцяло твоя, но след тази случка ще ти принадлежа още повече и никога не ще забравя, че на теб дължа живота на моя брат. Бог ми е свидетел обаче, че вземам тия пари мимо волята си, имайки предвид, че си търговец, а търговците, за да си гледат работата, имат нужда от пари; но тъй като нуждата ме притиска и съм повече от уверена, че ще мога скоро да ти се издължа, аз ще приема твоите пари, а за да набавя останалите петстотин, ако не намеря друг начин, ще заложа всичките си вещи.“
След тия свои думи тя се разплакала и склонил глава до лицето на Салабаето. Той се захванал да я утешава, прекарал нощта с нея и за да й докаже, че е неин верен слуга, донесъл петстотинте златни флорини, без да чака тя да му напомня. Дамата ги приела със сълзи на очи, но ликувайки вътрешно, докато Салабаето се задоволил с нейното скромно обещание.
След като дамата получила парите, работата тръгнала съвсем иначе: по-рано Салабаето можел да ходи при нея когато си искал, но сега почнали да изникват разни причини, поради които той, колкото и да се опитвал и да настоявал, нито веднъж не успял да влезне при нея, а от предишния ласкав и сърдечен прием не останал ни помен; срокът, в който трябвало да си получи парите обратно, изтекъл; минал месец, минал още един и когато най-сетне Салабаето отишъл да си иска парите, получил в отговор само думи. Накрая се убедил в коварството на тая подла жена и в собственото си лекомислие, но му станало ясно, че от нея не ще получи друго освен това, което тя каже, защото нямал нито черно на бяло, нито свидетеля, пък и ей срамувал да се оплаче някому за станалото, понеже хората го били предупредили още в началото и сега се опасявал да не почнат да го подиграват заради глупостта му, каквото всъщност и заслужавал; по тая причина, макар и да му било много мъчно, той бил принуден да оплаква сам собственото си неблагоразумие. Освен това бил получил вече и няколко писма от господарите си, в които те го приканвали да обмени парите и да им ги прати; и понеже се побоял, че ако не стори това, извършеното от него ще излезе на бял свят, Салабаето решил да напусне Палермо и се качил на един кораб, но вместо да тръгне за Пиза, както трябвало да направи, отпътувал за Неапол.
По онова време там се намирал нашият съгражданин Пиетро дел Каниджано, ковчежник на императрицата на Константинопол, човек умен и съобразителен, който бил много близък приятел и на Салабаето, и на целия му род; та понеже той бил разумен човек, след няколко дни Салабаето му се оплакал, като му разказал какво е направил и какво, за съжаление, му се случило; после го помолил да му помогне и да го посъветва какво трябва да направи, за да се установи да живее в този град, защото бил решил да не се връща повече във Флоренция. Каниджано останал много наскърбен от тия вести и отвърнал: „Лошо си постъпил, много лошо; зле си служил на твоите господари, много пари си похарчил отведнъж заради някакво си там наслаждение, но какво да се прави? Станалото, станало, да видим какво може да се направи.“ И тъй като бил умен човек, тозчас измислил какво трябва да се предприеме и го казал на Салабаето, който го одобрил и решил да последва съвета му. Понеже разполагал с малко пари, пък и Каниджано му дал назаем, Салабаето направил няколко денка, свързал ги и ги опаковал най-старателно, купил и двайсет бурета за зехтин, напълнил ги и като натоварил всичко това на един кораб, върнал се в Палермо; там предал описа на денковете на митничарите, обявил стойността на буретата, заръчал да запишат всичко на негово име, но заявил, че докато не пристигнат и другите очаквани от него стоки, нямало да пипа тия, дето докарал.
Щом научила за станалото и разбрала, че донесените от Салабаето стоки струват най-малко две хиляди златни флорини, че и повече, без да се брои товарът, който той очаквал и който бил на стойност над три хиляди флорини, Янкофиоре си рекла, че не го е оскубала както трябва и затова решила да му върне петстотинте флорини, за да може да му измъкне по-голямата част от петте хиляди. Тя пратила да го повикат и Салабаето, който вече се бил изхитрил, отишъл; Янкофиоре го посрещнала най-радушно и като се престорила, че не знае нищо за докараните от него стоки, го запитала: „Сърдиш ли ми се, задето не ти върнах навреме парите?“ Салабаето се разсмял и отвърнал: „Ни най-малко, мадона, та нали за вас съм готов и сърцето си да изтръгна, стига да съм уверен, че ще ви достави удоволствие; а сега чуйте колко много ви се сърдя. Толкова ви обичам, че наредих Да продадат част от моите имения и докарах стоки на стойност повече от две хиляди златни флорини; освен тях от Запад чакам да пристигнат още стоки, и то за над три хиляди. Искам да отворя във вашия град магазин и тук да се заселя, за да бъда винаги край вас, понеже все си мисля, че благодарение на вашата любов аз съм най-щастливият измежду всички влюбени.“
Дамата отвърнала: „Салабаето, аз се радвам на всеки твой успех, защото е успех на човека, когото аз обичам повече и от собствения си живот; много съм щастлива, задето си се върнал с намерението да останеш тук, защото се надявам да се любя още дълго време с тебе; но аз все пак бих искала да ти се извиня, че първия път, когато ти си отиде оттук, а после искаше от време на време пак да идваш при мен, аз не те приемах така радушно, както преди; искам да ти се извиня и за това, че не ти върнах парите в обещания срок. Но ти трябва да знаеш, че по онова време бе ме налегнала безмерна горест и голяма печал, а изпадне ли човек в такова състояние, колкото и да обича любимия си, все пак не може да бъде така приветлив и внимателен, както би желал; трябва да знаеш още, че за една жена не е никак лесно да намери хиляда златни флорини: по цял ден те лъжат, всички обещават, а никой не държи на думата си, и с това те принуждават и ти да лъжеш; ето по тая причина, а не поради някаква друга, аз не ти върнах парите. Аз ги получих малко след твоето заминаване и ако знаех къде да ти ги пратя, повярвай ми, щях да ти ги пратя, но нали нищо не успях да разбера, реших да ги запазя.“ После тя наредила да й донесат една кесия, където държала същите пари, които била взела от него, подала му кесията и рекла: „Я провери дали са петстотин!“ Никога дотогава Салабаето не бил изпитвал радост като тая, която изпитал в тоя миг; той преброил парите и като се уверил, че наистина са петстотин, рекъл: „Мадона, аз съм убеден, че вие ми казвате самата истина и че сте направили премного за мен; ще ми се да ви уверя, че по причина на това, както и по причина на любовта, що изпитвам към вас, аз съм готов да ви услужа с каквато и сума да пожелаете, стига, разбира се, да ми е по силите; почакайте само да се наредя тук и ще се убедите на дело.“
Като възстановил словесно любовната си връзка с нея, Салабаето почнал отново да й се наслаждава, а тя — да му доставя най-нежно удоволствие и да го обгражда с най-голямо внимание. Но Салабаето не се бил отказал от намерението си да й отвърне на измамата с измама, затова един ден, когато тя пратила да му кажат, че го кани да вечеря и да прекара нощта при нея, пристигнал толкова натъжен и опечален, сякаш без малко щял да умре. Янкофиоре го прегърнала и целунала, а след това почнала да го разпитва защо е така тъжен. Салабаето я накарал да го моли доста време, а после отвърнал: „Аз съм разорен: корабът, дето карал стоките, които чаках, бил заловен от корсарите от Монако; те поискали десет хиляди златни флорини откуп, за да го освободят, и аз трябва да дам сега хиляда от тях; а нямам пукната пара, защото ония петстотин, дето ми ги върна, ги пратих веднага в Неапол, за да закупят с тях платове и ми ги доставят тук. Река ли да продам стоките, дето са тук, няма да им взема и половината цена, понеже времето не е подходящо за тях; освен това тукашните жители не ме познават чак толкова добре, та да разчитам, че ще се намери някой, който да е готов да ми помогне, и затова не знам ни какво да сторя, ни какво да кажа; не изпратя ли веднага парите, стоките ми ще бъдат откарани в Монако и ще остана с празни ръце.“
На дамата й станало много неприятно, защото си помислила, че всичките й планове отиват по дяволите, но като поразмислила какво може да направи, та стоката да не бъде откарана в Монако, отвърнала: „Бог ми е свидетел колко ми е мъчно за станалото, защото те обичам; но има ли смисъл да се измъчваш така? Ей богу, ако разполагах с толкова пари, щях веднага да ти услужа, но нямам; виж, тук има един човек, дето онзи ден ми услужи с петстотин златни флорини, които ми трябваха за друго, ала той взема голяма лихва — не по-малко от тридесет на сто; ако искаш да вземеш пари от него, ще трябва да му дадеш и добър залог; аз съм готова да заложа цялото си имущество, че дори и себе си, стига да ти даде пари назаем; но я ми кажи, какво ще заложиш за останалата част от парите?“
Салабаето веднага разбрал коя е причината дамата да му окаже подобна услуга и се досетил, че парите, които щял да получи уж назаем, са нейни; зарадвал се много, но най-напред й благодарил, а после добавил, че макар и лихвата да била много голяма, той няма да се откаже от заема, защото е притиснат от нужда; уверил я, че ще остави като залог цялата си стока, дето била в митницата, като я запише на името на тоя, който ще му заеме парите, но казал, че би предпочел да задържи у себе си ключовете от склада, хем за да може да показва стоката, ако някой рече да я види, хем по този начин да не позволи някой да я побутне, премести или подмени. Дамата отвърнала, че така е редно и че залогът е добър, а щом съмнало, пратила да повикат един посредник, неин доверен човек, обяснила му каква е работата и му дала хиляда златни флорини; посредникът ги връчил веднага на Салабаето, който пък се разпоредил да прехвърлят на името на другия цялата стока, която държал в митницата; като свършил тая работа, те подписали и разменили помежду си нужните разписки, споразумели се относно всичко необходимо и отишли да си гледат работата.
При първа възможност Салабаето побързал да се качи на един кораб с хилядата и петстотин флорини в кесията си и отишъл право при Пиетро дел Каниджано в Неапол; оттук той пратил пълна и точна сметка на господарите си във Флоренция, които го били натоварили да продаде сукното; издължил се на Пиетро и на всички останали, на които имал да дава, а двамата с Каниджано прекарали няколко весели дни за сметка на измамената сицилианка. След това, понеже не искал да се занимава повече с търговия, Салабаето отишъл във Ферара.
Като не могла да открие Салабаето в Палермо, Янкофиоре отначало се зачудила, а после се усъмнила; след като го чакала цели два месеца и той не се вестявал никакъв, тя наредила на посредника да разбие вратите на склада. Огледали най-напред буретата, за които знаели, че са пълни със зехтин, и установили, че в тях имало морска вода и че всяко буре съдържало не повече от един барил105 зехтин, и то около чепа; после развързали денковете и видели, че само два от тях били със сукно, а останалите били натъпкани с кълчища; с една дума, всичко, дето било там, струвало не повече от двеста флорини. Като разбрала, че е измамена, Янкофиоре дълго оплаквала петстотинте флорини, които била върнала, и другите хиляда, дето му дала назаем, и често си казвала: „Имаш ли си вземане-даване с тосканец, трябва да си отваряш очите.“
Тя си останала ограбена и подиграна и разбрала, че каквато си чаша на брат си налял, такваз ще се падне и на твоя дял.
Когато Дионео завършил своята новела, Лаурета, знаейки, че с това е настъпил и последният час на нейното царуване, похвалила съвета на Пиетро дел Каниджано, който се оказал толкова полезен, не по-малко похвали отправила и към умението на Салабаето да приведе съвета в изпълнение; после тя свалила от главата си лавровия венец и го положила на главата на Емилия, обръщайки се към нея със следните любезни слова:
— Мадона, не знам дали във ваше лице ще имаме милостива кралица, но съм уверена, че ще имаме за кралица истинска хубавица; затова постарайте се делата ви да отговарят на вашата красота.
След тия слова тя седнала, а Емилия се позасрамила, и то не толкова загдето станала кралица, колкото поради това, че пред всички получила похвали за хубостта си, които са особено приятни на жените; по лицето й избила такава руменина, че тя заприличала на напъпила роза при изгрев слънце; но след като изчакала със сведен поглед руменината да се оттегли от лицето й, тя се договорила със сенешала за всичко, отнасящо се до дружината, а после се обърнала към останалите със следните слова:
— Прелестни дами, всички ние знаем, че и воловете работят по цял ден впрегнати в ярема, но после. ги отвързват и ги пускат да пасат на воля из гората, където им душа иска. Ние виждаме също така, че и пълните с най-разнообразни кичести растения градини са не по-малко, а много по-красиви от горите, където обикновено срещаме само едни дъбови дървета; поради това, имайки предвид колко дни вече разговаряме, подчинявайки се на един установен закон, аз съм на мнение, че за нас ще бъде не само полезно, но и необходимо — тъй като имаме нужда от подобно нещо — да се поразходим и по този начин възстановим силите си, преди да се запретнем отново в ярема. Именно затова аз не възнамерявам да огранича на определена тема онова, що ви предстои да разказвате утре като продължение на вашите приятни беседи, и бих желала всеки да разказва каквото е нему угодно, защото съм твърдо убедена, че разнообразието на разказите ще бъде не по-малко забавно, отколкото ако беседваме само по един въпрос; след като постъпим така, понеже ще бъдем с укрепнали сили, тези, които ще поемат след мен властта, ще могат да ни подчинят с по-голяма увереност на установените вече правила.
След като казала това, тя ги разпуснала до часа за вечеря.
Всички похвалили мъдрите слова на кралицата, станали и се отдали на най-различни развлечения: дамите се захванали да вият венци и да се забавляват, младежите почнали да играят и да пеят; така прекарали, докато станало време за вечеря; тогава те седнали край прекрасния водоскок и се нахранили весело и с най-голямо удоволствие, а след като се навечеряли, отдали се, както обикновено, на песни и танци. Най-сетне, следвайки реда, установен от нейните предшественици, въпреки че мнозина от дружината били вече изпели немалко песни, кралицата заповядала на Панфило да изпее една канцона и той започнал най-охотно така:
Такова е, Любов, доброто
от теб дошло с играта, с радостта,
че съм щастлив, загдето в теб пламтя.
Обилното веселие в сърцето
от радост скъпа и висока,
която ми даряваш ти,
не я разбирам, но върху лицето
просветна тя, та светлоока
доволството ми да вести;
щом любиш някакви черти
от място тъй високо, от рода,
не ми тежи, че в тази пещ седя.
Не бих могъл и с песен да докажа,
нито пък да покажа с пръст,
Любов, доброто в пълен ръст
(да би седял езикът ми под стража!),
че чуят ли околовръст,
ще се смени със мъка то;
доволен ще съм, докато
неясна бъде всякога речта,
та даже малко да не каже тя.
Кой би могъл да се досети где
ръцете ми достигат двете,
къде със тях браздя;
ако лицето ми докоснат те,
там, дето пипнат, цъфва цвете
под живата вода;
те няма да повярват, да,
на щастието ми. От туй пламтя,
прикрил причината на радостта.
Панфило завършил своята канцона и въпреки че всички му припявали, не останал човек от дружината, който да не се замисли върху нейните слова повече, отколкото би трябвало, стараейки се да разгадае смисъла на онова, което той изпял така, сякаш искал да го запази в тайна. И въпреки че всеки си представял най-различни неща, никой не успял да разгадае истината. А кралицата, като видяла, че песента на Панфило е завършила и че дамите и младежите не биха имали нищо против да си отдъхнат, заповядала на всички да си легнат да спят.
ДЕН ДЕВЕТИ
Завършва осмият ден на Декамерон започва деветият. Под ръководството на Емилия всеки разказва каквото е нему угодно и каквото му е най-приятно.
Зората, чието сияние прогонва нощта, вече била променила багрите на осмото небе106 от сребристосиви в лазурни и цветята по поляните почвали да надигат главички, когато Емилия станала и накарала да събудят нейните дружки, а също така и младежите; след като се събрали, те тръгнали с бавна стъпка след кралицата и се отправили към горичката, която се намирала недалеч от двореца; и като навлезли в нея, видели най-различни животни: сърни, елени и други, които по причина на продължаващото бедствие нямало защо да се боят от ловци, затуй оставили дружината да се приближи до тях, без да се изплашат, сякаш били опитомени. Дамите и младежите се доближавали ту към едно, ту към друго животно, уж искали да ги хванат, карали ги да бягат и да подскачат, забавлявайки се известно време по тоя начин; а щом слънцето се издигнало високо, те решили да се приберат. Всички били накичени с венци от дъбови клонки, ръцете им били пълни с дъхави треви и цветя и ако някой ги срещнел, нямало да може да каже друго освен: „Или смъртта не ще може да сломи тия хора, или ще ги настигне така, както се веселят.“ И тъй, полека-лека, сред песни, смехове и шеги те стигнали до двореца, където намерили всичко подредено както трябва, а слугите ги посрещнали весело и радушно.
Като си поотдъхнали, младежите и дамите не седнали на трапезата, преди да изпеят шест песнички, коя от коя по-весели; после им донесли вода да си измият ръцете и по нареждане на кралицата сенешалът ги поканил на трапезата; започнали да им поднасят ястията и всички се нахранили сред най-приятно веселие; като станали от трапезата, захванали да свирят и да играят карола, а после, по нареждане на кралицата, който имал желание, се прибрал да почива. Но като настанал обичайният час, всички се събрали на определеното за беседване място. Кралицата се обърнала към Филомена, заповядвайки й да започне разказите за този ден; Филомена се усмихнала и започнала така.
НОВЕЛА I
Ринучо и Алесандро са влюбени в мадона Франческа; тя не обича никого от тях и накарва единият да се престори на мъртъв и да легне в една гробница, а другият — да извади оттам мнимия мъртвец; нито единият, ни го другият успяват да постигнат целта си и тя се отървава ловко и от двамата.
— Мадона, много ми е приятно, че съгласно волята ви на мен се падна да излезна първа на това чисто и свободно поле за повествование, на което ваше величество благоволи да ни изведе; ако успея да изпълня това добре, не се съмнявам, че тия, които ще ме последват, ще го сторят не по-зле, та дори и по-добре от мен.
Прелестни дами, неведнъж в нашите разговори бе доказано колко големи и какви са силите на любовта, но аз не мисля, че сме успели да кажем всичко относно тях или пък че ще успеем да кажем всичко, ако ще да беседваме по тоя въпрос чак до идната година; и тъй като любовта кара влюбените не само да се изпълват със съмнения, че ще умрат, ами дори да лягат в гробниците, за да заемат мястото на мъртъвците, в допълнение на вече разказаните новели аз бих искала да ви разкажа още една, която ще ви помогне не само да проумеете силата на любовта, но и да научите колко мъдро една достойна жена успяла да се избави от двамина мъже, които я обичали против волята й.
И така, ще ви кажа, че едно време в град Пистоя живяла красива вдовица, в която съвсем случайно, без да се познават, се влюбили двамина наши флорентинци; те живеели в този град, понеже били изгонени от Флоренция, единият се наричал Ринучо Палермини, другият — Алесандро Киармонтези, и всеки един от тях правел какво ли не, само и само да успее да спечели любовта й. Двамата често досаждали със своите послания и молби на тази благородна дама, която се наричала мадона Франческа дей Ладзари, и понеже тя на няколко пъти постъпила неразумно, като им обърнала внимание, а сега, както разумът й подсказвал, искала да се измъкне и не можела, хрумнало й, за да се избави от техните неприятни задиряния, да поиска от тях една услуга, която, както предполагала, никой от двамата нямало да може да извърши, въпреки че била изпълнима, и след като не я направят, тя да има приличен и неоспорим довод, за да не обръща повече никакво внимание на техните послания. Ето какво намислила дамата: в деня, в който й хрумнала тази мисъл, в Пистоя умрял някакъв човек, когото, макар и неговите предци да били от благородно коляно, всички смятали за най-лошия човек, живял някога не само в Пистоя, но и в целия свят; освен това приживе той бил такъв урод и имал такова безобразно лице, че който не го познавал и го срещал за пръв път, можел здравата да се изплаши; тоя човек бил погребан в една гробница край църквата на миноритите. Дамата решила, че случаят е твърде удобен за нейното намерение, викнала една от слугините си и й казала: „Ти знаеш добре колко много ме измъчват и как ми досаждат ежедневните послания на тия двама флорентинци, Ринучо и Алесандро. Аз нямам никакво намерение да им доставя удоволствие с моята любов и тъй като те ми обещават какво ли не, за да се избавя от тях, намислих да ги подложа на едно изпитание, което съм сигурна, че не ще издържат, и по този начин да се отърва от техните задиряния. Чуй в какво се състои работата: както знаеш, тази сутрин край църквата на миноритите бе погребан Сканадио (така наричали негодника, за когото стана дума по-горе), от когото, докато беше жив, се плашеха и най-смелите мъже в нашия град, а какво остава сега, когато е вече мъртъв; затуй ще отидеш скришом първо при Алесандро и ще му речеш следното: «Мадона Франческа ме прати да ти съобщя, че сега е дошло време да получиш любовта й, която толкова много желаеш, и да се срещнеш с нея където поискаш. А това може да стане по следния начин: поради някаква причина, която ти ще научиш по-късно, един неин близък трябва да пренесе тази нощ в дома й трупа на Сканадио, когото погребаха сутринта; но тя се страхува от тая работа, нали е мъртвец, и не желае да става това; ето защо те моли да й направиш една голяма услуга: довечера, по времето на първия сън, да отидеш и да се промъкнеш в гробницата, където е погребан Сканадио, да се преоблечеш в неговите дрехи и да останеш там, все едно, че е той, докато дойдат да те вземат; но ти трябва да мълчиш, да не казваш ни думичка и да се оставиш да те пренесат в нейната къща, където тя ще те посрещне, а след това ще можеш да останеш с нея докогато си искаш, пък за останалото тя ще има грижа.» Ако той ти отговори, че е съгласен, добре; но ако рече, че не е съгласен да го извърши, ще му заявиш от мое име повече да не се вестява там, където съм аз, и ако му е мил животът, да не е посмял да ми праща повече ни пратеници, ни послания.
После ще отидеш при Ринучо Палермини и ще му кажеш така: «Мадона Франческа казва, че е готова да изпълни всяко твое желание, ако й окажеш една голяма услуга, сиреч, ако тази нощ, към полунощ, отидеш при гробницата, където сутринта погребаха Сканадио, и без да продумваш, каквото и да чуеш или да видиш, да измъкнеш трупа му безшумно и да го занесеш у дома й. Там ще разбереш защо тя желае това и ще получиш удоволствието, за което жадуваш; ако не искаш да сториш тая работа, тя още отсега ти заповядва да не провеждаш при нея повече ни пратеници, ни послания.»“
Дата добавления: 2015-08-28; просмотров: 30 | Нарушение авторских прав
| <== предыдущая лекция | | | следующая лекция ==> |