Вярно е, някои разправят, че всъщност мона Теса била объркала магарешкия череп към Фиезоле, но минавайки през лозето, някакъв ратай блъснал черепа с тоягата си, той се завъртял и като спрял, останал да сочи към Флоренция, затова Федериго помислил, че го викат и отишъл в къщата. Хората разправят и друго, а именно, че дамата произнесла заклинанието малко по-иначе: „Привидение, привидение, върви си с бога; не аз, а някой друг е обърнал черепа, Бог да го убие! А аз съм тук с моя мил Джани!“ И Федериго си отишъл, като тая нощ останал и без вечеря, и без подслон. Но една моя съседка, възрастна жена, разказваше, че е вярно и едното, и другото; тя чувала за тая работа още като била съвсем малка, но твърдеше, че това се случило не на Джани Лотеринги, а на някой си Джани ди Нело; той живеел при Порта Сан Пиеро и не бил по-малък глупак от Джани Лотеринги.
Затова, мили мои дами, оставям на вас да изберете онова заклинание, което ви харесва най-много, а ако желаете — и двете; както можахте да се уверите, при подобни случаи те обладават огромна сила; научете ги добре, защото може и на вас да бъдат от полза.
НОВЕЛА II
Съпругът на Перонела се прибира и тя скрива любовника си в една бъчва; съпругът е продал бъчвата, но Перонела заявява, че тя я продала на друг, който е влезнал вътре, за да провери здравината й; любовникът излиза от бъчвата, нарежда на мъжа да я остърже и я откарва у дома си.
Докато слушали новелата на Емилия, всички много се смели, а заклинанието похвалили като наистина свято и хубаво. Когато разказът свършил, кралят наредил на Филострато да продължи и той започнал така:
— Скъпи мои дами, мъжете, и особено съпрузите, толкова често ви мамят, че когато се случи жена да измами съпруга си, вие не само трябва да бъдете доволни, задето сте узнали за станалото или сте чули други да разправят за него, ами сами трябва да тръгнете и да разказвате на всички какво се е случило, та мъжете да разберат, че ако те знаят и могат, жените от своя страна също не са вчерашни; това може да бъде само от полза, защото, когато човек знае, че и другият може същото, няма да се реши лесно да го излъже. Кой може да се усъмни, че ако мъжете научат какво сме си говорили днес по тоя въпрос и проумеят, че и вие, стига да речете, бихте могли да ги мамите по същия начин, по който и те ви лъжат, това ще ги накара да не го правят така безогледно? Ето защо аз възнамерявам да ви разкажа как една млада жена, макар и да била от по-долно съсловие, съобразила почти мигновено как да излъже съпруга си, за да запази себе си.
Не много отдавна един бедняк в Неапол се оженил за красива и миловидна девойка, на име Перонела; те не изкарвали много — той бил зидар, тя — предачка, но все някак си свързвали двата края. Не щеш ли, някакъв младеж-конте видял Перонела, много я харесал, влюбил се в нея и какво правил, какво струвал — успял Да я примами. А за да могат да се срещат, двамата се условили така: понеже мъжът й ставал много рано да иде на работа или да търси работа, младежът трябвало да стои някъде наблизо, та да го види, като излиза, а след това (те живеели на една тиха уличка в покрайнините, наречена Аворио) да дойде у дома й. Действувайки по тоя начин, те се срещали много пъти.
Но една сутрин, когато мъжът излязъл, а Джанело Скринярио — така се казвал младежът — се промъкнал в дома му и останал сам с Перонела, съпругът, който обикновено не се прибирал цял ден, след известно време се върнал; но вратата била залостена, затова почукал и си рекъл: „Слава тебе, господи, во веки веков и амин, задето, макар и да си ме създал бедняк, все пак благоволи да ме утешиш с добра и честна млада жена! Виждаш ли, щом съм излязъл, тя е залостила вратата, та да не може никой да влезе и да й досажда.“ В това време Перонела познала по чукането, че мъжът й се е завърнал и се завайкала: „Олеле, Джанело! Край, свърши се! Мъжът ми се е върнал, Бог да го убие! Не знам какво значи тая работа, защото никога досега не се е прибирал по това време; може да те е видял, като си влизал. Станалото, станало, я по-добре влез ей там, в оная бъчва, а пък аз ще отида да му отворя; ще видим защо се прибира толкова рано.“
Джанело се пъхнал в бъчвата, а Перонела се запътила към вратата, отворила на мъжа си и му се сопнала още от прага: „Каква е тая работа? Защо тая заран се връщаш толкова рано? Виждам аз, днес май не ти се работи, затова се прибираш с всичките си сечива. Я ми кажи, с какво ще живеем, ако я караме така? Откъде ще вземем хляб? Какво, да не мислиш, че ще ти позволя да ми заложиш фустата и другите мои дрипи? А аз, горката, преда денем и нощем и се съсипвам от работа, за да изкарам за зехтин, та да има с какво поне лампата си да палим! Ах, мъжо, мъжо! Всички съседки ми се чудят и ми се подиграват, задето върша толкова много работа, а ти си скръстил ръце и ми се връщаш в къщи, вместо да отидеш да работиш!“ Като казала това, тя заплакала и занареждала: „Ах, горката аз, как можах да се родя с такъв късмет! Какво свястно момче ме искаше, а аз му отказах, за да дойда при тоя, дето хич и не помисля каква жена си е довел в къщи! Другите жени се забавляват с разпи любовници — коя с по двама, коя с по трима, и си карат удоволствието, пък пред мъжете си с устата си птички ловят, с езика си — звезди снемат. А аз, клетата, нали съм добра и не се занимавам с такива работи, само се блъскам и добро не виждам! Не знам защо и аз не си хвана любовник, както правят другите. Абе, мъжо, разбери най-сетне, че ако река да направя нещо лошо, лесно ще намеря с кого; знаеш ли колцина контета се влюбват в мен и ме ухажват, и са пращали хора да ми предлагат пари, а ако искам — и дрехи, и скъпоценности; по аз не се хващам на тая въдица, защото и майка ми не е била такава жена; а ти си седнал да ми се прибираш в къщи тъкмо по времето, когато трябва да си на работа!“
Мъжът й казал: „Хайде, жено, за бога, не се сърди! Познавам те много добре, а тая сутрин можах отново да се убедя в това донейде. Вярно е, че днес отидох на работа, само че нито ти, нито аз сме знаели, че било празникът на свети Галеон и че няма да се работи, та затова се прибрах по никое време. Ама аз се погрижих за нас и така наредих работата, че ще имаме хляб за повече от месец: продадох бъчвата на тоя човек, дето е с мен; нали и без това тя не ни върши никаква работа, само дето ни заема място; тоя човек ми дава за нея цели пет флорина.“ Перонела възкликнала: „Кажи ми, как да не се оплаквам от тебе? Уж си мъж, уж навсякъде се вреш, та би трябвало поне от това да разбираш, а си продал бъчвата за пет флорина; аз, дето съм жена и дето се вика, носът си от къщи не съм показала, успях да продам бъчвата за седем флорина на един почтен човек, който влезе в нея да й провери здравината тъкмо когато ти се прибираше.“
Щом чул това, съпругът й останал предоволен, обърнал се към оногова, когото бил довел със себе си, и му казал: „Почтени човече, ти чу много добре, че жена ми е продала бъчвата за седем флорина, а ти ми даваш пет. Затова върви си с бога.“ Почтеният човек отвърнал: „Всичко хубаво“ и си отишъл.
Перонела рекла на съпруга си: „А сега и без това си тук, ела ти да се оправяш.“ Джанело, който стоял все нащрек, за да разбере дали не го заплашва нещо, та да се погрижи овреме за себе си, щом чул какво казала Перонела, изскочил от бъчвата, престорил се, че не забелязва съпруга и викнал: „Къде си, добра стопанко?“ Вместо нея се обадил съпругът й: „Тук съм, какво ти трябва?“ Джанело се зачудил: „А ти кой си? Аз търся жената, с която се спазарих за тая бъчва.“ Съпругът рекъл: „Кажи какво има, аз съм нейният мъж.“ Тогава Джанело пояснил: „Бъчвата изглежда доста здрава, но сигурно е имало много винена кал, защото отвътре цялата е налепена с нещо сухо, което човек и с нокът не може да помръдне; затова няма да я взема, докато не я остържете.“ Перонела се обадила: „Ех, за това няма да развалим пазарлъка, мъжът ми ще я изчисти.“ А съпругът й казал: „Разбира се.“ После оставил сечивата си, съблякъл се по риза, казал да запалят свещ и да му подадат стъргалото, влязъл в бъчвата и почнал да я остъргва. А Перонела се престорила, че иска да го гледа какво ще направи, навела се, пъхнала си главата през отвора, който не бил много голям, пъхнала и ръката и едното си рамо и почнала да го напътствува: „Остържи тук, изчисти там, я виж, ей на оная страна“ или казвала: „Я виж, тук не е добре изчистено.“ Докато тя стояла така и напътствувала мъжа си, Джанело, който не успял да задоволи своето желание поради завръщането на съпруга, разбрал, че няма да стане както той искал, и решил да се задоволи според възможностите; затова се доближил до Перонела, която закривала отвора на бъчвата, и удовлетворил младежкия си порив, подобно на буйните коне и разгонените кобили на партяните74 из ширните поля; това съвпаднало с почистването на бъчвата; после Джанело се отдръпнал, Перонела измъкнала главата си от бъчвата, а мъжът й излязъл. Перонела казала на Джанело: „Почтени човече, я вземи сега свещта и огледай дали ще ти хареса как е изчистена.“ Джанело погледнал, казал, че всичко е в ред и че е доволен, дал на мъжа й седем флорина и наредил да отнесат бъчвата у дома му.
НОВЕЛА III
Брат Риналдо спи със своята кумица; съпругът й ги заварва в нейната стая, но тя го излъгва, че Риналдо е дошъл да направи заклинание над глистите на своя кръщелник.
Говорейки за партянските кобили, Филострато не успял да се изрази по-меко, затова досетливите дами се разсмели, показвайки явно, че се смеят за съвсем друго. Когато кралят разбрал, че новелата е дошла до своя край, заповядал на Елиса да продължи; тя се подчинила с готовност и започнала така:
— Заклинанието на привидението, за което стана дума в новелата на Емилия, ме накара да си припомня случая с едно друго заклинание; той не е така забавен, както първият, но аз все пак ще ви ги разкажа, понеже не ми идва на ум нищо друго, което да отговаря на избраната от вас тема.
Трябва да знаете, че едно време в Сиена живял приятен младеж от благородно семейство, на име Риналдо; той обичал безумно някаква своя съседка, която била много красива жена и била омъжена за голям богаташ; надявайки се, че ако му падне случай да си поприказва с нея, ще успее да получи каквото желае, Риналдо (понеже не можал да измисли друго) решил да стане кръстник на детето й, тъй като тя била бременна; той успял да стане близък с мъжа й, намерил подходящ случай да му изкаже своето желание и работата се наредила. Така Риналдо станал кум на мадона Анеза и това му давало по-големи възможности да се вижда и говори с нея; един ден той се осмелил да й намекне за своите намерения, за които тя отдавна се била досетила по погледите, дето й хвърлял, но казаното от него не му донесло никаква полза, въпреки че дамата го изслушала не без удоволствие. Малко след тая случка Риналдо (неизвестно по каква причина) взел, че се подстригал за монах; какво спечелил от тая работа, не се знае, но си останал монах. Вярно е, че след като облякъл расото, за известно време той се отказал и от любовта, що изпитвал към своята кумица, и от някои други свои светски суети; но с течение на времето отново се върнал към тях, без да захвърли расото, и започнал да намира удоволствие в това да се облича в скъпи платове, да бъде наконтен и излъскан, да съчинява канцони, сонети и балади, да пее и да върши безброй други подобни неща.
Но защо ли съм седнала да говоря всички тия работи за нашия брат Риналдо? Та кой ли от братята не прави като него? Ах, тия хора са истински позор за нашия покварен свят! Как не ги е срам да се тъпчат и угояват, лицата им пращят от здраве, обличат се в най-скъпи платове, стремят се във всичко да бъдат най-изтънчени; и не пристъпват смирено, като гълъби, а се перчат като петли с настръхнали гребени и пъчат гърди. Да не говорим за това, че килиите им са отрупани с разни мазила и помади, с кутийки, пълни със сладкиши и лакомства, с шишенца и стъкленици с благовонни води и масла, със стомни и шишета, налети с малвазия75, с гръцки и други скъпи вина, та надзърне ли при тях, на човек му се струва, че е попаднал не в монашеска килия, а сред сергиите на разни дрогеристи и продавачи на благовония. Още по-лошо е, че не се срамуват, ако другите разберат, че те имат и подагра; братята си въобразяват, че хората не знаят и не разбират, че великите пости, обикновената и употребявана в умерени количества храна и трезвият живот правят хората слаби и стройни и изобщо по-здрави; или ако все пак се разболеят от нещо, няма да е от подагра, против която обикновено се препоръчва и целомъдрие, и всичко останало, което подобава на скромния живот на един монах. Не стига това, ами мислят другите за глупави, сякаш хората не знаят, че при трезв и умерен живот, още повече при дълги бдения и молитви и самобичуване човек трябва да бъде слаб и да има страдалчески вид; хората знаят, че ни свети Доминик, ни свети Франциск не са имали по четири раса на глава, че са се обличали не в цветни и други най-фини платове, ами са носели раса от най-груба вълна, и то в естествен цвят, за да се запазят от студа, а не да се перчат. Но нека Господ Бог се грижи за тия работи и заедно с това помисли и за душите на простите хорица, дето ги хрантутят!
И така, брат Риналдо заживял отново с предишните си желания и започнал да посещава по-често своята кумица, проявявайки все по-голяма смелост и настойчивост, за да получи каквото искал от нея И понеже брат Риналдо продължавал да я ухажва, а и тя почнала да си внушава, че той е станал по-голям хубавец от преди, един ден, когато монахът се навъртал и й досаждал повече от друг път, добрата жена постъпила така, както постъпват всички, когато решат да дадат каквото им искат, и го запитала: „Как е възможно, брате Риналдо, та нима и монасите се занимават с тия неща?“ Брат Риналдо отвърнал: „Мадона, щом смъкна расото от гърба си — а аз го свалям много лесно, — ще видите, че и аз съм мъж като другите, а не монах.“ Дамата се засмяла и възкликнала: „Та вие сте мой кум, как може такова нещо? Няма да е хубаво, пък и често съм слушала да казват, че било голям грях; ако не беше така, тях да направя каквото искате от мен.“ Тогава брат Риналдо казал: „Вие сте много глупава, ако ми отказвате по тая причина. Аз не казвам, че няма да е грях, по покае ли се човек, Господ му прощава и по-големи прегрешения от това. Но я ми кажете, кой е по-близък на вашия син: аз ли, неговият кръстник, или вашият мъж, който го е създал?“ Дамата отвърнала: „Разбира се, че мъжът ми.“ Монахът одобрил: „Вярно е, но нима съпругът ви не спи с вас?“ Дамата отговорила: „Разбира се.“ Монахът продължил: „Щом е така, аз, който съм по-малко близък с вас, отколкото вашият съпруг, мога да спя с вас, както прави мъжът ви.“ Тъй като дамата не познавала логиката, а освен това не й трябвало кой знае колко, за да се съгласи, повярвала (или се престорила, че вярва) на думите на монаха и отвърнала: „Кой би могъл да възрази на мъдрите ви слова?“ След това, въпреки че й бил кум, тя решила да задоволи неговите желания, и то не веднъж, ами използувайки кумството като прикритие, да не възбудят подозрения, те се срещали и продължили да се срещат още Много пъти.
Един ден брат Риналдо отишъл при дамата и като разбрал, че освен нея и слугинята й в къщи няма друг, казал на своя другар да заведе слугинята (много красиво и мило момиче) на тавана и да я научи на „Отче наш“, а той и дамата, която държала синчето си в ръце, отишли в нейната стая, затворили вратата, легнали на дивана, който се намирал там, и почнали да се забавляват. Не щеш ли, след известно време съпругът й се прибрал, без някой да го усети, влязъл, дошъл до стаята на жена си, почукал на вратата и я извикал. Като чула гласа му, мадона Анеза изтръпнала: „Край, свърши се! Мъжът ми се е върнал и ще разбере причината за нашата близост.“ Брат Риналдо се бил съблякъл, сиреч бил без расо, само по подрасник, и рекъл: „Права сте, ако бях облечен, все нещо щяхме да измислим; но ако му отворите и той ме завари в такъв вид, нищо няма да ни помогне.“
Ала на дамата изведнъж й хрумнала някаква мисъл и тя му казала: „Облечете се и щом се облечете, вземете в ръце кръщелника си и слушайте внимателно какво ще кажа, за да не би вашите слова да се различават от моите; другото оставете на мен.“ Почтеният човек продължавал да чука на вратата, а жена му викнала: „Идвам!“ После станала, засмяла се, отворила вратата и го посрещнала с думите: „Мъжленце мое, знаеш ли кой е тук? Кумът ни, брат Риналдо. Господ ни го изпрати, защото, ако не беше дошъл, сигурно щяхме да изгубим детето си.“ Като чул тия думи, простодушният добряк едва не припаднал и възкликнал: „Какво? Какво?“ Жена му продължила: „Мъжо, детето изведнъж изпадна в несвяст и аз си рекох, че е свършило, и не знаех какво да правя и какво да казвам, добре, че дойде брат Риналдо; той го взе в ръце и каза: «Кумице, това дете има глисти, те са дошли до сърцето му и лесно могат да станат причина за смъртта му; но не се страхувайте, аз ще произнеса над тях едно заклинание и всичките ще ги уморя: ще видите, че още преди да си тръгна, детето ви ще бъде по-здраво и от преди». И тъй като ти много ни трябваше, за да прочетеш някоя и друга молитва, а слугинята не знаеше къде си отишъл, брат Риналдо нареди на своя другар да прочете тия молитви на най-високото място в нашия дом, пък аз и той влязохме тук. Но на това заклинание не бива да присъствува никой друг освен майката на детето, затова се затворихме в стаята, та да не би някой да ни попречи; брат Риналдо още държи детето в ръце и доколкото разбрах, очаква само другарят му да каже молитвите и всичко ще бъде в ред, защото синчето ни вече дойде на себе си.“ Простодушният човек повярвал на думите й; той много обичал детето и вестта за станалото така го объркала, че не могъл да се досети за измяната на жена си, въздъхнал дълбоко и казал: „Искам да го видя.“ Жена му го възпряла: „Недей, че може да развалиш работата! Почакай малко! Ще отида да проверя дали е готово и ще те повикам.“
През това време, докато слушал техния разговор, брат Риналдо имал достатъчно време да се облече, взел детето в ръце, подредил всичко и подвикнал: „Кумице, като че ли чувам гласа на кума?“ Добрият човек отвърнал: „Да, месер, аз съм.“ Брат Риналдо казал: „Елате, елате.“ Простодушният човек влязъл и брат Риналдо започнал така: „Ето го вашето момче; Бог му помогна да оздравее, но по едно време си помислих, че довечера няма да го заварите живо; затова, за прослава на Бога и от благодарност, задето ви оказа тая милост, наредете да поставят една восъчна фигура, висока колкото детето, пред статуята на месер свети Амброзии, който се застъпи за вас пред бога.“
А детето, като видяло баща си, се затичало към него и започнало да го гали, както правят малките деца; баща му го вдигнал на ръце, разплакал се, сякаш от гроба го измъквал, почнал да го целува и да благодари на кума, задето го излекувал.
В това време другарят на брат Риналдо успял да научи слугинята не на една, а на четири, че и повече молитви, подарил й една кесийка от бял канап, която му била подарена от някаква монахиня, и я провъзгласил за своя духовна дъщеря; щом чул гласа на съпруга, който викал жена си, той се промъкнал тихичко и застанал на такова място, че да може да вижда и чува всичко, каквото ставало. Като разбрал, че всичко е благополучно, той се спуснал по стълбите, влязъл в стаята и се обърнал към Риналдо с думите: „Брате Риналдо, аз прочетох и четирите молитви, които ми бяхте заръчали.“ Риналдо го похвалил: „Брате, ти прояви голямо старание и стори всичко както трябва. Що се отнася до мен, до идването на кума, успях да кажа само две молитви; но благодарение на твоите и на моите усилия Господ Бог ни дари с милостта да издери това дете.“
Набожният съпруг наредил да донесат хубави вина и сладкиши и поднесъл на кума си и на неговия другар онова, от което те се нуждаели повече от каквото и да било друго. После излязъл заедно с тях от къщи, изпроводил ги да си вървят с Бога и заръчал веднага една восъчна статуя, която пратил да окачат при другите, пред статуята на свети Амброзии, само че не на тоя, дето е в Милано.
НОВЕЛА IV
Една нощ Тофано залоства вратата, оставя жена си на улицата и въпреки молбите й не я пуска да влезе; тогава тя се преструва, че се удавя в кладенеца, хвърляйки едни голям камък. Тофано излиза от къщи и се втурва към кладенеца, а жена му се промъква в къщата, залоства вратата, почва да го ругае и го прави за смях пред хората.
Когато кралят видял, че Емилия е завършила своята новела, той веднага се обърнал към Лаурета, давайки й да разбере, че би искал тя да продължи; без да чака да я подканват, тя започнала така:
— О, Амур, колко си всесилен! Твоите съвети и приумици нямат край! Кой философ, кой творец е успял или ще може някога да изобрази всичките ти хрумвания, приумици и похвати, които подсказваш на твоите последователи? Наистина, всяка друга наука в сравнение с твоята изостава и изглежда тромава; това може да се установи лесно с помощта на споменатите досега случки. Към тях, любезни дами, бих желала да добавя хитростта, с която си послужила една обикновена жена; тая хитрост е такава, че освен Амур не виждам кой друг би могъл да й я внуши.
И така, в Арецо живял богат човек на име Тофано. Той се оженил за една голяма красавица, наречена мона Гита, която скоро след сватбата почнал да ревнува, без сам да знае защо. Щом забелязала тая работа, жена му взела да негодува и го питала неведнъж за причината на ревността му; но той не можел да й посочи нищо освен най-общи и незначителни неща, затова мона Гита си наумила да го умори със същата болест, от която той най-много се страхувал, и то без да има никакво основание. Тя забелязала, че някакъв, по нейно мнение достоен и порядъчен младеж почнал да се навърта около нея, свързала се тайно с него, а когато работата между двамата стигнала толкова далеч, че не оставало друго, освен думите да се увенчаят с дела, решила да намери начин и това да постигне. Знаейки, че между многото си лоши навици съпругът й обичал и да си попийва, тя не само почнала да го насърчава в това, ами го карала по най-изкусен начин да пие колкото се може по-често. Съпругът й така свикнал да се налива, че тя почнала да го напива когато си поиска; веднъж, когато той бил мъртвопиян, мона Гита го сложила да си легне, след което и тя легнала със своя любовник; и продължила да се среща с него често и без да се страхува от нещо. Тя разчитала толкова много на пиянството на своя мъж, че не само се осмелявала да води любовника си в къщи, ами понякога отивала при него (той живеел наблизо) и се прибирала късно през нощта.
Не щеш ли, докато мона Гита продължавала да действува по тоя начин, един ден клетият съпруг забелязал, че жена му го кара да пие, а тя не слага и капка в устата си; това пък го накарало да се усъмни да не би тя да го прави със същата цел, с която го вършела: сиреч, че се стреми да го напие, та да може, докато той спи, да си гледа удоволствието. Той решил да провери дали наистина е така, затова един ден не пил нищо, а вечерта се престорил — и с приказките си, и с постъпките си — на мъртвопиян. Жена му се хванала на въдицата, решила, че няма нужда да му дава още пиене, за да заспи дълбоко, и го накарала да си легне. След като свършила тая работа, тя излязла от къщи и (както правела и друг път) се отправила към дома на своя любовник, където останала докъм полунощ.
Като разбрал, че жена му не е в къщи, Тофано станал, отишъл до вратата, залостил я и застанал до прозореца, за да дочака завръщането на жена си и да й покаже, че се е досетил за нейната измяна. Седнал и я дочакал; когато тя се върнала и разбрала, че вратата е залостена, останала неприятно изненадана и се опитала да я отвори насила. Тофано помълчал малко, па й се обадил: „Напразно се трудиш, жено; ти няма да стъпиш повече у дома; върни се където си била и бъди уверена, че няма да се върнеш в тая къща, докато не те наредя както заслужаваш и пред твоите близки, и пред съседите.“ Жена му го ударила на молба, заклевала го в Името Господне да я пусне, твърдейки, че не е била там, където той мислел, а на приказки у една съседка, защото нощите били дълги, пък тя нито можела да спи, пито и се седяло самичка в къщи. Но молбите й не помогнали, защото онова говедо, мъжът й, си наумил, че всички жители на Арецо трябва да научат за тоя позор, въпреки че до тоя момент никой нищо не знаел.
Като видяла, че молбите не помагат, съпругата му решила да си послужи със заплаха и рекла: „Ако не ми отвориш, аз ще те направя най-нещастния човек на тоя свят.“ Тофано изръмжал: „Че какво толкоз можеш да ми направиш?“ Жената, която била подучена от Амур, отвърнала: „Вместо да понеса позора, който ти искаш да хвърлиш върху мен без всякакво основание, предпочитам да се хвърля ей в тоя кладенец, дето е тук наблизо; а после, като извадят трупа ми, не ще се намери човек да не помисли, че си се напил и си ме хвърлил; така ще бъдеш принуден да избягаш и да живееш в изгнание, загубвайки цялото си състояние, или пък ще ти отрежат главата, задето си ме убил, което в края на краищата ще бъде самата истина.“ Но и тия думи не накарали Тофано да се откаже от глупавите си намерения. Затова жена му рекла: „Виж какво, аз не мога повече да понасям тоя позор; нека Бог ти прости, а ти прибери хурката ми, която оставям тук.“ На улицата било тъмно като в рог — толкова тъмно, че ако двама души се срещнели, трудно можели да се видят, затуй жената се отправила към кладенеца, вдигнала един голям камък, който намерила наблизо, и извикала: „Прости ми, господи!“ и пуснала камъка. Камъкът полетял към дъното, цопвайки шумно във водата. Тофано повярвал, че жена му наистина е скочила в кладенеца, грабнал кофата с въжето, изскочил от къщи и хукнал да я спасява.
В това време мона Гита се скрила край вратата и щом видяла, че мъжът й се затичал към кладенеца, влязла в къщи, залостила вратата, показала се на прозореца и почнала да му говори: „Човек трябва да налива вода във виното кога пие, а не да вади, вода посред нощ.“ Като чул това, Тофано разбрал, че са го измамили, върнал се обратно, но тъй като вратата била затворена и не можел да влезе, почнал да я увещава да му отвори. Жена му престанала да говори тихо, както говорела дотогава, и изведнъж повишила глас, аха да се развика: „Кълна се в святото разпятие, гадни пияницо, че тая нощ няма да стъпиш в къщи; не мога повече да те понасям; ще направя така, че всички да те разберат какъв си и по кое време се прибираш!“ Тофано побеснял от яд, почнал да я ругае, развикал се, поради което съседите им се събудили и всички — и мъже, и жени, се надвесили на прозорците, за да разберат какво става. Мона Гита се разплакала и почнала да им обяснява: „Вижте го тоя негодник, всяка вечер или се прибира пиян-залян, или се търкаля по кръчмите, а после се връща по никое време, както сега; търпях, търпях, но нищо не помогна; повече не мога да издържам, затова реших да залостя вратата и да го оставя да постои пред къщи, та дано му дойде умът в главата.“ От своя страна глупавият Тофано обяснявал какво всъщност е станало и ругаел жена си. А тя продължавала да се оплаква: „Виждате ли го какъв е? Какво щяхте да кажете, ако аз бях на негово място, на улицата, а той си беше в къщи? Щяхте на него да повярвате, а не на мен, нали така? Вижте му ума! Седнал да разправя, че аз съм била извършила онова, което, както предполагам, сам той е направил! Опита се да ме изплаши и пусна нещо — какво, не знам, в кладенеца; де тоя Господ да се бе хвърлил и да бе глътнал вода, та поне водата да поразреди виното, с което се е налял.“
Съседите — и мъже, и жени — се нахвърлили върху Тофано, викнали му, че е виновен, почнали да го корят, задето говорел такива неща против жена си; мълвата за станалото тръгнала от къща на къща и скоро стигнала до ушите на близките на мона Гита; те дошли, разпитали съседите какво се е случило, хванали Тофано и го пребили от бой; после влезли в къщата, прибрали нещата на жена му, взели и нея и я завели у дома си, заплашвайки Тофано, че може и по-лошо да му се случи. Като разбрал, че не успял да направи нищо и че ревността му донесла само злини, Тофано, който много обичал жена си, прибягнал до посредничеството на неколцина свои приятели, правил-струвал, успял Да се сдобри с жена си и да я прибере в къщи; той обещал, че не ще я ревнува повече, а освен това й дал пълна свобода да върши каквото си иска, стига да го прави внимателно, та той нищо да не забелязва. А той печелил същото, каквото и глупавият селяк: кир до глезени, зарар до колене. Да живее Амур и да пукнат цар Пиндар и всички негови поклонници!
НОВЕЛА V
Един ревнив мъж се преоблича като свещеник и изповядва жена си, която го уверява, че обича свещеника, дето я посещава всяка нощ; докато ревнивецът дебне край вратата, жената повиква своя любовник, казвайки му да влезе през покрива, след което спи с него.
Когато Лаурета завършила своя разказ, всички похвалили жената, твърдейки, че е постъпила добре и че така му се падало на тоя негодник, мъжа й; а за да не губят време, кралят се обърнал към Фиамета, нареждайки й най-любезно да се заеме със следващата новела; тя започнала така:
— Благородни дами, предишната новела ме наведе на мисълта да ви разкажа какво се случило на друг един ревнивец, защото съм на мнение, че жените на ревнивите съпрузи постъпват много добре, като им изневеряват, особено в случаите, когато те нямат никакво основание да изпитват ревност. Ако съставителите на законите вземаха предвид всички обстоятелства, аз мисля, че в такива случаи те би трябвало да налагат на жените същото наказание, каквото се налага на оня, който нанася повреда другиму, с цел да защити себе си; защото ревнивците тровят живота на младите жени и гледат само как да ги уморят. Тия жени седят затворени по цяла неделя, грижейки се за дом и семейство, а дойде ли празник, и те, както всички други, искат да се поразвлекат, да си поотпочинат и повеселят така, както правят селяните в селата, занаятчиите в градовете и съдиите — в съдилищата; както е направил и сам Господ Бог, решавайки на седмия ден да си отдъхне от всички свои дела; както е писано във всички свещени и граждански закони, които за прослава на Бога и от грижа за общото благо разграничават работните дни от дните за почивка. Но ревнивците не са съгласни, напротив, те правят всичко възможно, та празниците, които са дни на радост за всички, да се превърнат за техните жени в дни на още по-голяма печал и страдание; затуй затварят жените си в къщи и не ги пускат никъде; само човек, който го е изпитал на гърба си, би могъл да каже какъв гнет представлява това за клетите жени. По тая причина аз съм на мнение, че онова, което всяка жена погажда на споя съпруг, ревнуващ я без основание, заслужава похвала, а не порицание.
Дата добавления: 2015-08-28; просмотров: 28 | Нарушение авторских прав
| <== предыдущая лекция | | | следующая лекция ==> |