Мъжете и жените от простолюдието, които били в църквата, като чули, че след деветия час ще видят перо от крилото на архангел Гавраила, щом свършила литургията, се прибрали по домовете си; един казал на съседа си, друг — на кума си и след като всички се наобядвали, пред църквата се събрал толкова много народ, че мястото едва стигнало за всички, които очаквали с нетърпение да зърнат това перо. Брат Чипола се нахранил добре, подремнал и се събудил малко след деветия час; когато му казали, че са се стекли много селяни, желаещи да видят перото, пратил да повикат Гучо Имбрата да дойде веднага с камбанките и неговите дисаги. На слугата не му било никак лесно да се раздели с кухнята и с Нута, но взел исканите вещи и се затътрил нататък; пристигнал, едва дишайки от умора, тъй като вследствие изпитата в голямо количество вода тялото му било цялото подпухнало, а после, по нареждане на брат Чипола застанал до вратата на църквата и започнал да бие камбанките. Когато народът се струпал наоколо, брат Чипола, без да провери дали липсва нещо, започнал своята проповед и изрекъл много подходящи за целта слова; а когато дошло време да покаже перото на архангел Гавраила, първом прочел най-тържествено някаква молитва, накарал да запалят два факела, после свалил гуглата на расото си, развързал копринения плат, в който била завита кутията, взел я, избъбрил нещо за възхвала на архангел Гавраила и на неговите мощи и я отворил.
Щом забелязал, че кутията е пълна с въглища, той дори и не помислил, че тая работа може да бъде дело на Гучо Балена, знаейки, че оня не е в състояние да измисли подобно нещо; нито го проклел, задето не е пазил както трябва, та друг да не стори същото, ами наругал тихомълком себе си, задето поверил вещите си на човек, за когото знаел, че е небрежен, непослушен, нехаен и разсеян. Въпреки всичко, без да му мигне окото, той повдигнал глава, впил очи в небето, разперил ръце и викнал така, че всички да го чуят: „Господи, хвала во веки веков на твоето всемогъщество!“ После затворил кутията и обръщайки се към множеството, започнал така:
„Синьори и дами, вие трябва да знаете, че когато бях още съвсем млад, моят абат ме прати в ония страни, откъдето изгрява слънцето, с нарочната заръка да търся, докато успея да ги получа, привилегиите на Порчелана71, които (макар че подпечатването им не струваше нищо) вършат повече работа на някои други, отколкото на нас. И така, аз тръгнах на път; потеглих от Венеция, минах през Борго дей Гречи, пропътувах на кон цялото кралство Гарбо, прекосих Балдака и стигнах в Парионе, откъдето след известно време (през което устата ми изсъхнаха от жажда) се озовах в Сардиния. Но защо ли съм седнал да ви изброявам всички страни, които пребродих? После прекосих пролива Сан Джорджо и попаднах в Измамнишко и Смешникия — две много населени страни, с много народ; оттам минах в Страната на лъжите, където пък срещнах сума ти монаси и от нашия, и от други ордени; всички те, за прослава на Името Божие, гледаха само как да избягат от несгодите, без да ги е еня за чуждите беди, за друго не мислеха — гледаха само да задоволят своите нужди и нищо не харчеха освен собствените си празни приказки. После се прехвърлих в земята Абруцо, където мъжете и жените се катерят по планините с налъми и обличат свинете в техните собствени черва; по-нататък срещнах хора, които носеха хляба, набучен на тояги, а виното наливаха в торби; оттам преминах в планините на баските, където водите текат само надолу. За кратко време успях да отида толкова далеч, че стигнах чак до Пащърнакова Индия, където (кълна се в расото на гърба си) видях пернатите да летят — нещо, което ако не го види човек, хич няма и да го повярва. Ала не се оставих да ме излъже Мазо дел Саджо, един много голям търговец, когото срещнах там; той чупеше орехи и продаваше черупките на парче.
Понеже не успях да намеря каквото бях тръгнал да търся, а по-нататък трябваше да пътуваме все по вода, наложи се да се върна обратно: така стигнах до ония свети земи, където през лятото студеният хляб струва четири гроша, а горещината е без пари. Там намерих преподобния отец месер Не-ме-ругайте-ако-обичате, светейши патриарх на Йерусалим, който от уважение към расото на барон месер свети Антония, което не свалям от гърба си, пожела да ми покаже всички свети мощи, дето държеше у себе си; те бяха толкова много, че ако река да ги изброявам всичките, няма да ми стигнат и няколко мили; все пак, за да не ви оставя безутешни, ще ви разкажа за няколко от тях. Най-напред ми показа пръста на светия дух, ама цял-целеничък, така запазен, просто да не повярваш; показа ми и кичур коса от херувима, дето се явил на свети Франциск, нокът от херувим, ребро от Словото стана плът — излез на прозореца72, одеждите на светата католическа вяра, няколко лъча от звездата, дето се явила на тримата влъхви на Изток, стъкълце с потта на свети Михаила, от времето, когато се сражавал с дявола, челюстта от смъртта на свети Лазар и други. И тъй като аз не се поколебах да му подаря склоновете на Монтеморело73 в превод на народен италиански език и няколко глави от Капреций, които той отдавна търсеше, той пък ме направи причастен на своите свети мощи и ми подари един зъбец от светия кръст, сложи ми в едно шишенце няколко звука от камбаните на Соломоновия храм, перото на архангел Гавраила, за което вече ви споменах, и единия от налъмите на свети Герардо от Виламаня — него преди известно време подарих на Герардо дей Бонси от Флоренция, който много го почита — просто благоговее пред него; даде ми и малко въглени от тия, на които е бил изгорен блаженият великомъченик свети Лаврентий; всичко това аз донесох със себе си с най-голямо благоговение, всичко е тук при мен. Вярно е, че моят абат не ми позволяваше да ги показвам, докато не се удостовери те ли са, или не са те; но сега, след като с тяхна помощ станаха някои чудеса, пък и патриархът прати писма, за да удостовери, че наистина са свети мощи, моят абат ми разреши да ги показвам; аз пък, нали се боя да ги поверя на друг човек, ги нося винаги със себе си. Трябва да ви кажа, че перото от архангел Гавраила го нося в една кутия, за да не се повреди, а въглените, на които бил изгорен свети Лаврентий — в друга; добре, ама те толкова си приличат една на друга, че често ми се случва да ги бъркам; така е станало и сега; аз си мислех, че съм взел кутията с перото на архангел Гавраила, а се оказа, че съм взел кутията с въглените. Но аз не смятам, че е станала грешка, напротив — убеден съм, че това е станало по Волята Божия и че сам Господ Бог наш е натикал кутията с въглените в ръцете ми, защото сега си спомних, че след два дни е празникът на свети Лаврентий. Затова Господ Бог ме е накарал да взема не перото, както аз исках, а светите въглени, угасени от влагата на благословеното тяло на светията, та като ви покажа въглените, на които той бил изгорен, да разпаля във вашите души благоговението, що трябва да изпитвате към него; ето каква била Волята Божия. По тая причина, благословени чеда мои, снемете гугли и шапки и се приближете, за да ги погледнете с най-голямо смирение. Преди това искам да ви кажа, че който се докосне до въглените и бъде осенен от кръста господен, може да бъде сигурен, че цяла година пипне ли огън, не може да ме го усети.“
След тия слова той изпял едно хвалебствие за свети Лаврентий, отворил кутията и показал въглените; невежата тълпа ги гледала известно време с удивление, а след това всички се втурнали към брат Чипола, блъскайки се и предлагайки по-хубави дарове от друг път, и всички го молели да им позволи да се докоснат до въглените. Поради това брат Чипола взел въглените и почнал да чертае по белите ризи и дрехи на богомолците и по покривалата на жените колкото можел по-големи кръстове, твърдейки, че като рисува кръстовете, въглените ставали по-малки, но след като ги сложел в кутията, те отново щели да пораснат, както неведнъж имал случай да се увери. По тоя начин той успял — извличайки най-голяма полза за себе си — да сложи кръстове на всички хора от Черталдо и благодарение на своето остроумие да надхитри опия, които откраднали перото с намерение да му се подиграят. Двамата младежи присъствували на неговата проповед и като чули как съумял да се измъкне, откъде почнал и откъде минал и какви работи разправял, толкова се смели, че по едно време се уплашили да не им се разчекнат устата от смях. А когато народът се пръснал по домовете си, младежите отишли при брат Чипола, разказали му най-весело какво са направили и му върнали перото, което на следната година му свършило не по-малко работа от тая, дето му свършили тоя ден въглените.
Новелата доставила най-голямо удоволствие и развлечение на цялата дружина; всички се смели много на брат Чипола и най-вече на неговите странствувания и на видените и донесени от него свети мощи; а кралицата, като чула, че новелата е свършила, разбрала, че заедно с това е дошъл и краят на нейното владичество: тя станала, снела лавровия венец от главата си, засмяла се и го положила върху главата на Диокео, изричайки следните слова:
— Дионео, дойде време и ти да видиш, поне малко, какво значи да управляваш и ръководиш жени; затова стани наш крал и ни управлявай така, че накрая да има за какво да те похвалим. Поемайки венеца, Дионео отвърнал:
— Та вие неведнъж сте ги виждали — искам да кажа за шахматните царе; те са много по-ценни от мен; искам да кажа, че ако вие ми се подчинявате, както би трябвало да се подчинявате на един истински крал, аз бих направил така, че да се наслаждавате на онова, без което на нито един празник не може да има истинско веселие. Но да оставим приказките настрана: ще управлявам както знам и както мога.
И съгласно установения вече обичай накарал да извикат сенешала, наредил му какво да прави по време на неговото владичество, след което казал:
— Доблестни дами, тук се говори за какво ли не — и за хорското остроумие, и за разни други случаи, така че, ако преди известно време дона Личиска не се беше явила пред нас, за да ме подсети с казаното от нея за някаква тема за новелите, дето ще трябва да разказваме утре, мисля, че щях доста да си поблъскам главата, преди да измисля нещо подходящо. Както чухте, тя твърдеше, че нито една нейна съседка не се е омъжила девствена, и добави, че й било много добре известно как омъжените жени мамят съпрузите си. Като оставим настрана първото (то е детинска работа), аз мисля, че ще бъде много забавно да си поговорим за второто; затова, както ни подсказа и дона Личиска, аз бих желал утре ние да разсъждаваме за това как жените, било от любов, било за да запазят себе си, лъжат своите съпрузи, а те или се досещат за това, или не.
Някои дами обаче възразили; те смятали, че не им прилича да разговарят тъкмо по този въпрос и помолили Дионео да промени своето предложение; но кралят им отвърнал така:
— Уважаеми дами, аз зная много добре какво съм предложил и го знам не по-зле и от вас; мнението, което току-що изказахте, не ще бъде в състояние да ме накара да се откажа, защото ние живеем в такова време, че стига мъжете и жените да се пазят от нечестни деяния, те могат да беседват по какъвто си искат въпрос. Нима не знаете, че поради сполетелите ни сега беди съдиите са напуснали съдилищата, а както Божите, така и човешките закони са изгубили всякаква сила и всеки има пълна свобода на действие, за да запази своя живот? Ако вашата честност си позволи известна свобода в разговорите, това не значи, че тази свобода ще бъде последвана от непристойни дела; напротив, това ще достави удоволствие и на вас, и на другите и аз не виждам на какво основание някой ден биха могли да ви упрекват. Освен това, каквото щат да казват, но още от първия ден, та и до днес нашата дружина е водила най-приличен живот; аз мисля, че тя не е извършила нищо, с което да хвърли петно върху себе си, и че с Божия помощ и занапред ще се пази от такова нещо. Я ми кажете, кой не познава вашата честност? Та тя няма да се огъне и пред страха от смъртта, камо ли от някакви си весели разговори. Но право да си кажа, който и да разбере, че вие отказвате да разговаряте и да се шегувате с тия неща, ще си помисли, че го правите, понеже и вие сте постъпили така и се чувствувате виновни. А да не говорим за това, че след като ме избрахте за крал, се опитвате да ми налагате какво да върша и отказвате да разговаряте за каквото аз съм заповядал; та аз се подчинявах преди на всички ви! Няма що, хубава чест ще ми окажете! Както и да е, прогонете това съмнение, което приляга повече на низшите духом, отколкото на нас; и нека всяка от вас с Божия помощ се погрижи да ни разкаже нещо хубаво!
Като чули тия негови думи, дамите решили да бъде така, както той желае, след което кралят разпуснал дружината до часа за вечеря и разрешил всеки да прави каквото пожелае.
Тъй като разговорът им не продължил дълго, слънцето било още високо; Дионео и другите младежи седнали да играят на дама, а Елиса повикала дамите настрана и им рекла:
— Откакто пристигнахме тук, аз все мисля да ви заведа на едно място, недалеч от тоя дворец, където още не сте ходили; то се нарича Долината на дамите, но аз все не можех да улуча подходящо време, за да ви заведа; днес можем да отидем, защото слънцето е още високо; ако речете да дойдете с мен, аз съм уверена, че няма да съжалявате.
Дамите се съгласили, извикали една слугиня и без да се обадят на младежите, тръгнали на път; не извървели и една миля и стигнали в Долината на дамите. Те навлезли в нея по твърде тясна пътечка, встрани от която се носел ромонът на бързоструен поток, и видели, че долината била толкова хубава и прекрасна, особено в тая жега, че от нея по-прелестни нямало. Както по-късно ми разказваше една от дамите, цялата долина била кръгла, сякаш очертана с пергел, въпреки че била дело на природата, а не на човешка ръка; обиколката й била малко повече от половин миля, самата долина била заградена от шест не много високи хълма, а на върха на всеки от тях се издигал по един дворец, приличащ на красив замък.
Склоновете на упоменатите хълмове се спускали стъпаловидно към долината, както в театрите, стеснявайки се постепенно надолу. Склоновете, дето гледали на юг, били целите осеяни с лозя, с маслинови, бадемови, смокинови, черешови и безброй други овощни дървета, така че не оставало педя свободна земя. Тия пък, дето били обърнати на север, били изпъстрени с дъбови и ясенови горички и други яркозелени, стройни дървета, а долината — там не можело да се проникне освен по пътеката, по която дошли дамите — била пълна с елхи, кипариси, лаврови дръвчета и няколко бора, които били разхвърлени в такъв живописен ред, сякаш за това се бил погрижил най-изкусният художник; слънцето, макар и да било високо, едва успявало да пробие през техните корони и почти не стигало до зеления килим от ситна трева, изпъстрен с пурпурни и разни други цветя. Към приятното усещане от тая гледка се прибавяло и друго: през ниската седловина, разделяща два съседни хълма, изтичал малък поток, който, спускайки се от камък на камък, издавал приятен за слуха ромон, а пръскащите се струи вода отдалеч приличали на пръски живак под силно налягане; наближавайки долината, водата се събирала в малък ручей, стичала се бързо към средата и образувала малко езеро, като ония рибници, дето гражданите, които имат възможност, правят понякога насред своите градини. Малкото езеро било дълбоко по-малко от човешки бой и нали било бистро като сълза, човек можел да види съвсем ясно дребните камъчета, с които било осеяно дъното и които, стига да пожелаел (и ако нямало какво да прави), можел да преброи едно по едно. Погледнел ли водата, човек виждал не само дъното, ами и безброй риби, мятащи се насам-натам; гледката била и дивна, и приятна. Бреговете на езерцето били краищата на зелената поляна — но там тревата била още по-ярка и свежа от благодатната влага. Излишната вода изтичала по друго поточе, което се губело надолу към противоположния по-нисък край на долината.
Когато младите дами пристигнали, те огледали всичко и похвалили живописната местност; и тъй като било много горещо и видели пред себе си езерото, решили да се изкъпят, понеже били уверени, че няма кой да ги види. Заповядали на слугинята си да застане на пътеката, по която дошли, като й заръчали да внимава да не се зададе някой, а ако види нещо, да им каже; после седемте дами се съблекли и се потопили в езерото, което прикрило белоснежните им тела толкова, колкото тънкото стъкло може да скрие алена роза. Когато влезли във водата, която даже и не помътняла, те се впуснали на всички страни да гонят рибите, които не знаели къде да се скрият, а някои дами се опитвали да ги ловят с ръце. Те успели да уловят няколко и след като се позабавлявали известно време, излезли от водата и се облекли; дамите не могли да намерят повече думи от вече казаните, за да похвалят дивната местност, и когато им се сторило, че е време да се прибират, поели бавно по обратния път, продължавайки да се възхищават от красотата на долината.
Като се върнали, било още рано и заварили младежите така, както ги и оставили: те продължавали да играят на дама. Пампинеа се засмяла и им казала:
— Днес успяхме да ви изиграем! Дионео запитал:
— Какво? Значи, вие първо действувате, а после уведомявате.
Пампинеа отвърнала:
— Да, повелителю наш! — и му разказала най-подробно къде са ходили, какво е мястото, колко е далеч от двореца и какво са правили.
Като чул за красотата на това място, кралят пожелал да го види и заповядал да поднесат веднага вечерята; след като се нахранили в най-добро настроение, тримата младежи оставили дамите, взели слугите си и тръгнали към тая долина, която никой от тях не бил виждал; а след като я огледали, казали, че това е едно от най-красивите места на земята. После се изкъпали, облекли се и се прибрали в дома си, защото станало доста късно; там заварили дамите да играят карола, а Фиамета — да им пее, и заиграли с тях; след танца те заговорили с дамите за Долината на дамите, похвалили я много и казали за нея най-хубави слова.
След това кралят повикал сенешала и му наредил за следния ден да приготви всичко необходимо в долината, като занесе и няколко постели, та ако някой реши да си почине след обеда, да има на какво да легне. После заповядал да запалят свещите, да поднесат вина и сладкиши, а след като се подкрепили, дал знак за танците; по негово желание танцът бил поведен от Панфило, а кралят се обърнал към Елиса и казал:
— Красавице, днес ти ми предостави честта на венеца, затуй тази вечер аз искам да ти предоставя честта да изпееш една песен. Ще ни изпееш каквото най-много обичаш.
Елиса се усмихнала, отвърнала, че ще го стори с най-голямо удоволствие и запяла тихо така:
Ако от ноктите ти пак изляза,
то вярвам вече, о Любов,
от лапите на друг да се опазя.
Аз млада влязох в твоята война,
покой я мислех сладък, благороден
и щита свой захвърлих настрана,
като човек, от вярата си воден;
тиран лукав, звяр див и бързоходен,
ти в моя гръб заби, готов,
оръжия жестоки със омраза.
А сетне във вериги окована
за туй, което в мойта смърт се ражда,
сред мъки, в сълзи горестни обляна
и в плен видях се, който ме обсажда;
и тъй жестока власт ме тук огражда,
че тя не чува плач, не чува зов
и милост всякаква на мен отказва.
И вятър моите молби метеше,
не чуваш нищо ти и не желаеш,
а ежечасно мъката растеше;
животът — скръб, смъртта не ме влечеше.
, нека милостта ти ме познае,
сама не мога, ела, Любов,
при примките, с които ме наказа.
Ако това не щеш, то развържи ме
от възли и въжета, пожелай,
о, моля те, синьоре мой, спаси ме,
а сториш ли го, ще се върна, знай,
красива според моя обичай,
а болката си под покров
от цветове червени ще погазя.
Елиса завършила своята песен и въздъхнала жалостно; въпреки че всички се зачудили на думите на песента, никой не се досетил каква е причината тя да изпее тъкмо тази песен.
Кралят, бидейки в най-добро разположение на духа, извикал Тиндаро и му наредил да донесе своята гайда, под звуците на която били изиграни много танци. Чак късно през нощта Дионео дал заповед всички да се приберат да спят.
ДЕН СЕДМИ
Завършва шестият ден на Декамерон, започва седмият. Под ръководството на Дионео дружината разсъждава за това, как жените, било от любов, било за да запазят себе си, лъжат своите съпрузи, а те или се досещат за това, или не.
Когато всички звезди на изток угаснали, с изключение на една, която ние наричаме Луцифер и която продължавала да блести в белезникавата зора, сенешалът станал и се запътил с голям обоз към Долината на дамите, за да подреди всичко съгласно нареждането и заповедта на своя повелител. След тяхното заминаване не закъснял да стане и кралят, понеже бил събуден от шума, който вдигали конете и хората, товарещи багажите; кралят пък събудил едновременно и младежите, и дамите и когато потеглили, слънчевите лъчи току-що били почнали да надничат зад хоризонта. На всички им се сторило, че никога досега славеите и другите птички не са пели толкова радостно, както в тая утрин; съпроводена от тяхната песен, дружината стигнала в Долината на дамите, посрещната от още по-голям брой птички, които сякаш се радвали на това посещение. Обиколили долината, отново я огледали и тя им се сторила още по-красива, отколкото предния ден, тъй като тоя час на деня съответствувал много повече на нейната красота. След като заситили глада си с хубави вина и разни сладкиши, всички запели, за да не останат по-назад от птичките, а долината пеела заедно с тях, повтаряйки техните песни; птичките, сякаш не желаейки да им отстъпят, прибавяли нови нежни трели. Когато дошло време за обед, трапезите били сложени под зелените лаврови и други дървета край малкото езеро и дружината насядала, както наредил кралят; докато се хранели, те гледали плаващите из езерото ята риби, а това им давало повод за различни разговори. Когато привършили обеда и слугите раздигнали трапезата, дружината се развеселила още повече и отново запяла; след това, тъй като на различни места в малката долина били подредени постели, които предвидливият сенешал се погрижил да огради и покрие с френски завеси, който желаел, си полегнал, а останалите продължили да се забавляват кой с каквото обича и предпочита. Но когато дошло време да станат и да се съберат за повелите, кралят заповядал да проснат килими на тревата, недалеч от мястото, където обядвали; всички насядали край езерото и кралят заповядал на Емилия да започне. Тя се усмихнала весело и заговорила така.
НОВЕЛА I
Джани Лотеринги чува през нощта, че някой чука на вратата; той събужда жена си, а тя го уверява, че трябва да е някакво привидение; те стават, прочитат една молитва и чукането престава.
— Повелителю мой, щеше да ми бъде много по-приятно, ако с ваше съгласие не аз, а някой друг почнеше да говори пръв по тоя чудесен въпрос, по който ни предстои да беседваме; но тъй като вашата воля бе аз да вдъхна смелост на другите, ще го сторя на драго сърце.
И така, скъпи дами, ще се постарая да ви разкажа нещо, което да ви бъде от полза за в бъдеще, защото, ако и вие се плашите, както аз се плаша, и то най-вече от привиденията (Бог ми е свидетел, че не знам как изглеждат, пък и досега не съм срещала човек, който да знае нещо за тях, въпреки че всички еднакво се боим от тях), слушайки внимателно моята новела, вие можете да научите една хубава свята молитва (много полезна в подобни случаи), за да прогоните привидението, ако то рече да ви навести.
На времето във Флоренция, в квартала свети Бранкацио, живял предач, на име Джани Лотеринги; той си разбирал много добре от работата, но в другите неща хич го нямало, тъй като бил доста глуповат; въпреки това често го избирали за ръководител на певците на хвалебствени църковни песни от „Санта Мария Новела“ (той трябвало да ръководи техните спевки), възлагали му и други подобни длъжности, та се повъзгордял и почнал да се мисли за много нещо; обаче тия длъжности му били възлагани не за друго, а защото, бидейки заможен човек, той често гощавал монасите. Не стига това, ами те все успявали да измъкнат по нещо от него — кой чифт чорапи, кой качулка, кой наметало, и в замяна на това го учели на най-хубавите молитви, подарявали му „Отче наш“ на италиански език или песента за свети Алекси, или плача на свети Бернардо, или хвалебствената песен на дона Матилда и други подобни глупости, които той ценял особено много и ги съхранявал най-старателно за спасение на душата си.
Джани бил женен за много красива, прелестна жена, на име мона Теса, дъщеря на Манучо дела Кукилия, която била и умна, и твърде съобразителна; тя знаела много добре колко е глупав нейният мъж и бидейки влюбена във Федериго ди Нери Пеголоти — красив и як младеж, който също много я обичал, — с посредничеството на своята слугиня успяла да си уреди среща с него в живописното имение, което споменатият Джани притежавал в Камерата; тя прекарвала там цяло лято, докато Джани прескачал понякога да вечеря и пренощува, а на сутринта се връщал отново или в работилницата си, или при своите братя-певци. Федериго, който изгарял от желание да се срещне с дамата, дочакал определения от нея ден и привечер се запътил нататък; и тъй като вечерта Джани не пристигнал, Федериго останал на вечеря, после преспал с дамата за най-голяма своя наслада и удоволствие; а тя, докато се намирала в неговите обятия, за една нощ го научила на шест хвалебствени молитви от тия, дето пеел нейният мъж. И тъй като не възнамерявала тази първа нощ да бъде последна (същото мислел и Федериго) и за да не трябва да праща слугинята си всеки път при него, те се условили така: всеки ден, когато отивал в своето имение, което било малко по-нагоре, или на връщане оттам, Федериго трябвало да поглежда към лозето, намиращо се до нейния дом; ако види, че на някой от коловете е забучен магарешки череп, обърнат към Флоренция, можело той да дойде при нея още същата вечер, разбира се, по-късно; ако вратата е залостена, да почука тихичко три пъти и тя ще му отвори; но види ли, че черепът е обърнат към Фиезоле, да не й се обажда, защото това значи, че мъжът й е дошъл от Флоренция.
Двамата продължили да се срещат по тоя начин. Не щеш ли, един ден, когато Федериго трябвало да дойде на вечеря у мона Теса и тя наредила да сготвят два тлъсти петела, късно вечерта най-неочаквано пристигнал Джани. На дамата й станало много неприятно, за вечеря поднесла на мъжа си малко обелено месо, което наредила да сварят отделно, после накарала слугинята да завие двата петела в бяла кърпа, да сложи няколко пресни яйца и шише вино, ама от хубавото, и да отнесе всичко в градината, където човек можел да отиде, без да минава край къщата, и където понякога тя отивала да вечеря с Федериго; тя заръчала на слугинята да постави вързопа под прасковата, дето била на края на поляната. Мона Теса била толкова съкрушена от идването на мъжа си, че забравила да напомни на слугинята да дочака Федериго и да го предупреди, че Джани е дошъл от града, а също така да му каже да вземе приготвената храна от градината.
Поради това, след като и тя, и Джани (както и слугинята) си легнали, не минало много време и Федериго пристигнал; почукал тихичко на вратата, а тя била толкова близо до стаята, че Джани веднага чул, чула и жена му, но за да не възбуди някакви подозрения у мъжа си, се престорила на заспала. Федериго почакал малко и отново почукал; Джани се зачудил и побутнал жена си: „Теса, чуваш ли, каквото и аз чувам? Като че ли някой чука на вратата.“ Жена му, която чула всичко, и то не по-зле от него, се направила, че едва сега се събужда и запитала: „Какво? Какво казваш?“ Джани отвърнал: „Казвам ти, че някой чука на вратата.“ Жена му възкликнала: „Какво, чукат ли? Ах, Джани, нима не знаеш кой чука? Това е някакво привидение; през тия няколко нощи така се наплаших от него, че такъв страх през живота си не съм брала; щом почнеше да чука, завивах се презглава и не смеех да се покажа, преди да съмне.“ Тогава Джани казал: „Нищо, жено, не се бой, ако ще наистина да е привидение; преди да си легнем, аз прочетох «Te lucis» и «Intemerata», казах още няколко други хубави молитви, прекръстих и цялото легло от единия до другия край в името на Отца и Сина и Светаго Духа, затова няма от какво да се страхуваш; колкото и да е силно това привидение, нищо не може да ни направи.“
Но за да не би Федериго да си помисли друго и да й се разсърди, дамата намислила да му подскаже по някакъв начин, че Джани се е върнал; затова рекла на мъжа си: „Абе ти може да си казал каквото щеш, но аз няма да се успокоя и докато не го закълнем, все ще се страхувам; много добре стана, че си дойде.“ Джани запитал: „Как се прави това заклинание?“ Жена му отвърнала: „Аз знам как става тая работа, защото оня ден, като ходих до Фиезоле на отпущение, една отшелница — ама истинска светица, Джани, Бог ми е свидетел, че от нея по-света жена няма, — като разбра, че съм много изплашена, ме научи на една много хубава и света молитва; каза ми, че я била изпробвала много пъти още преди да стане отшелница и че молитвата винаги й помагала. Но Бог ми е свидетел, че ако съм сама в къщи, никога не бих се осмелила да я изпитам; сега е друго — ти си тук, затова хайде да отидем да закълнем привидението.“
Джани казал, че ще го стори на драго сърце. Двамата станали и се доближили на пръсти до вратата, пред която Федериго продължавал да чака и вече си мислел какво ли не; щом стигнали вратата, мона Теса рекла на мъжа си: „Като ти кажа, ще се изплюеш.“ Джани отвърнал: „Добре.“ Тогава жена му започнала заклинанието така: „Привидение, привидение, дето бродиш по нощите, с навирена опашка дойде, с навирена опашка ще си отидеш; бягай в градината под голямата праскова, ще намериш благина и сто курешки от моята кокошка; надигни шишето и се махай, а мен и моя Джани не закачай!“ След като изрекла тия слова, тя казала на мъжа си: „Джани, изплюй се.“ Джани се изплюл. Федериго, който през цялото време стоял отвън и чул всичко, забравил всякаква ревност и макар да му било много неприятно, едва се сдържал да не се изсмее с глас, а докато Джани плюел, той шепнел: „Зъбите си да изплюеш!“ Мона Теса заклела привидението три пъти поред, после си легнала с мъжа си. А Федериго, който се надявал, че ще вечеря с дамата и не бил ял нищо, разбрал много добре смисъла на заклинанието, отишъл в градината, намерил под голямата праскова двата петела, виното и яйцата, отнесъл ги у дома си и се навечерял с най-голямо удоволствие. После, при следващите срещи със своята любима, той се смял много на това заклинание.
Дата добавления: 2015-08-28; просмотров: 29 | Нарушение авторских прав
| <== предыдущая лекция | | | следующая лекция ==> |