Очистване на водоема със светините от гробчето на отрока Вячеслав

I. Килийницата на приснопаметния о. Николай Гурянов, майка схимонахиня Йоанна (приживе) ми даваше водица, осветена с камъчетата от гробчето на отрока Вячеслав. Тази водица аз давах на децата. Ние живеем в частен дом. Водата във водоема през пролетта винаги беше тъмна и воняща. Синът ми Николай излял Славочкина водичка във водоема и водата в него станала чиста, изчезнал лошия мирис. Питам: «Как така се досети да направиш това?» А той ми каза: «От книгата. Когато мощите на Славик докарат в Ирак и пуснат ръката му в отровената вода, тя ще се очисти. Така и аз реших с вяра да очистя своя водоем».

II. Огромна опашка пред касата за билети. Призовах отрока Вячеслав. Веднага купихме два билета за долните редове седалки до Челябинск. Майка схимонахиня Йоанна, и ние, заедно с нея – не се отделяме от книжките за отрока Вячеслав и спим с тях. Отец Теодор (старец от Ярославска област) не изпускаше от ръце още първата книга «Ах, мамо, мамичко…» и каза: «Отрокът е от Бога».

Юлия,

гр. Санкт Петербург, юни, 2007 год.

* * *

ОТРОКЪТ ВЯЧЕСЛАВ ПОМОГНА!

«Веднъж при мен дойдоха хора от Троицо-Сергиевата Лавра и казаха, че един много достоен свещеник, отец Петър, го болят ушите. Заболяването било сериозно, гниела кост, и никакво лечение не помагало. Гостите помолиха за светиня от гроба на отрока Вячеслав. Аз предадох пръст в пакетче. По-късно ми разказаха, че той мазал с пръстта около раната, и тя започнала да оздравява. Отецът бързо се оправил.

През 2004 година аз отидох в Троицо-Сергиевата Лавра и се срещнах с отец Петър. Той много разказваше за себе си, за синовете си – свещеници, за Лаврата.

Аз го попитах:

- Помогна ли ви отрокът Вячеслав? Отмина ли вашата болест?

Той погледна към мен строго и учудено, и каза:

- Разбира се, че помогна. Всички светии помагат!

- Аз за какво попитах? Нали това за вас го каза отрокът Вячеслав още след първото посещение в Лаврата, преди десет години: «Веднъж аз, мамичко, ще помогна на един свещеник от Лаврата, той ще има сериозно заболяване на ушите, а даже няма да обърне внимание, въпреки че дотогава се е лекувал дълго, и никакви лекари не са успели да го излекуват».

- А, отрокът Вячеслав ми помогна! – каза отец Петър и даже удари с ръката си по масата.

И започна да разказва, че той лично е познат с много знаменити хора от отечеството. Той често се срещал с Патриарха Алексий II, имал е възможност да живее и да се лекува достойно, но при неговото заболяване и най-добрите лекари не успели да му помогнат.

А отрокът Вячеслав – успя!»

От спомените на В. А. Крашенинникова

* * *

Дата добавления: 2015-10-16