Мамичко, колко е красив!

«Казвам се Алевтина, работя в детско заведение и ето че, кой знае защо, с всяка година, получавах все по-силно и по-силно главоболие и световъртеж, лекарите нищо не можеха да разберат, а аз вече нямах физически сили, ставах с усилие, а когато отивах на работа, се полюлявах от страна на страна. В разговорите с хората чух, че тук в нашия град живяло ма­лко момче, което умряло, молейки се и спасявайки другите.

Аз се замислих – ако малко момче може да извърши подвиг, защо да не се моля и аз? Отидох в църквата, купих свещи, поставих ги на иконата и започнах да славя Бога, и, не надявайки се на нищо, помолих момчето Слава за помощ, а когато се връщах към къщи, на душата ми беше по-светло и умиротворено.

По-късно през нощта, когато всички в къщи спяха, моят син почувствал, че някой внимателно гледа към него, и той отворил очи. Редом с него, до леглото стояло мило светлокосо момче, облечено цялото в бяло. Вълнистите коси се спускали до рамената. След това момчето се обърнало към мен, наклонило се, вни­мателно погледнало към мен, но аз съм спала дълбоко.

«Мамо, мамо, спиш ли?» — повика синът ми. Аз отворих очи, а той ми каза: «Мамичко, колко е краси­в! Той целият свети! Мамо, колко жалко, че ти не го видя, той си тръгна през стената. Мамичко, мен ме е срам, много ме е срам пред теб... Прости ми, ма­мо, за всичко лошо, което с теб се случва, за всичко това съм виновен аз... Помниш ли, мамичко, тази бабичка, която умря, когато аз бях съвсем малък? Тя ме повика и каза: «На, вземи». Нещо ми даде в ръката и дълго не отпускаше ръката ми, а аз все плачех, бо­ях се от нея. От този ден аз съм лош, но какво да се прави, аз не зная, мамичко...» Синът дълго и искрено плачеше, а аз седях до него и го успокоявах. В мен понякога се повдига-ше обида: «Как може той на майка си да вдигне ръка?!» Но веднага се успокоявах, нали главното се е случило – синът ми е видял, че е постъпил лошо.

След явяването на Славочка на сина ми, който със своята чистота и светлина все едно просвети сина ми за злото, което е получил по неведение, при нас започнаха изменения в живота и в съзнанието, появи се желание да се молим на Бога за нашите грешни души. Благодаря Ти, милосърдни Господи!

Сега аз ходя на гробчето при Славочка, понякога със сина си, след случилото се той ни стана скъп като Ангел-хра­нител. Със здравето съм вече по-добре, сега ходим на църква, и имаме усещането че започваме да разбираме смисъла на живота, и какво е ставало с нас. Синът ми сега минава сложната, преходна възраст, освен тези естествени проблеми се натъкнахме и на онова зло, което­ е приел от тази бабичка, но какво щеше да се случи с нас, ако не беше дошъл при нас Славочка? Аз съм му много благо­дарна и за спасението на сина ми, и за себе си.

Благодаря Ти, милосърдни Господи!»

Алевтина Т.,

гр. Чебаркул, 2004 г.

* * *

Дата добавления: 2015-10-16