„… По времето, когато добрият крал Гулиелмо…“ — става дума за нормандския крал Вилхелм II, управлявал Сицилия от 1116 до 1189 година.
„… песента за Троил и Хризеида…“ — в поемата си „Филострато“ Бокачо възпява трагичната любов на Троил, син на троянския цар Приам, към гръцката пленница Хризеида.
Лук. — Б. пр.
Кита.
Мърляча.
Свинята.
„…че в Алтопашо от него можели да изкарат цял казан чорба…“ — става дума за казана на манастира в Алтопашо, в провинция Лука, където монасите два пъти седмично варели чорба и я раздавали на бедните.
Привилегиите на Порчелана — това е названието на една болница във Флоренция. Използувайки името на тази болница, както и някои от другите названия в същата новела, авторът иска да подчертае, че свещеникът използува невежеството на своите енориаши, за да ги лъже, че е обикалял света.
„… ребро от словото стана на плът излез на прозореца…“ — изопачено от „словото стана плът“ от евангелието на Йоан.
Склоновете на Монтеморело — Монте Морело е хълм край Флоренция.
Партяни (или парти) — скитско племе.
Малвазия — сорт сладко грозде; вино, което се прави от него.
Арчит и Палемон — герои от поемата на Бокачо „Тезеида“ — те са влюбени в Емилия, роднина на гръцкия цар Тезей, и се бият на дуел, за да решат на кого да принадлежи тя.
„… сякаш успели да вържат султана и да го закарат от Александрия в Авиньон…“ — т.е. при папата (виж Ден пети, т. 2).
Рида — селски народен танц, играе се в кръг.
Балонкио — вид народен танц.
me fac — със залог.
Custodia — без залог(юридически формули при покупко-продажба).
Берлиндзона — да не се смесва с град Берлиндзона. Това название е измислено от Бокачо на основата на един народен израз „berlingare“, означаващ „дрънкам на сит стомах“ или на „berrlingaccio“, което значи „велики четвъртък“.
Страната на баските — измислена страна.
Бенгоди — название на една въображаема страна на благоденствието, плод на народната фантазия през Средновековието.
Вернача — силно бяло или червено вино;сорт грозде.
Хелиотроп — полускъпоценен камък, тъмнозелен непрозрачен халцедон с оранжево-червени точици и ивици. Според вярванията петънцата символизират Христовата кръв, а техният брой представлява магическо число. Затова хелиотропът от векове има широко се широко култово приложение в Европа. — Бел. NomaD
Хенегау (или Ено) — провинция във Фландрия.
Синигалия — място край Флоренция с много лош климат.
Чутаца — от Чута; суфиксът „аца“ на италиански означава презрение.
Дивит — метална мастилница с приспособление за пера, която се е носела на пояс.
Алое — тропическо тревисто растение, от което се извлича горчив и действуващ разслабително сок.
Либра — мярка за тегло, равна на 50 грама.
Тревизки танц — в Средновековието Тревизо и областта му са били известни с безгрижния си и разпуснат живот.
„… в дълги и широки дрехи, в пурпур и катеричи кожи…“ — Болонският университет е бил прочут през Средновековието, а пурпурни мантии, подплатени с катеричи кожи, по това време са носели лекарите.
„… на оня Луцифер, дето е в църквата «Сан Гало»…“ — църква край Флоренция, където е бил изобразен Луцифер.
„… ни Поркограсо, ни Ваначена… да не искаш да кажеш Ипокрас и Авицена?…“ — става дума за Хипократ и Авицена. По този начин авторът иска да подчертае невежеството и на двамата, особено на лекаря.
Перетола — селце на няколко километра от Флоренция.
Какавинчили — квартал във Флоренция, ползуващ се с много лошо име.
„… великият бог в Пасиняно…“ — става дума за изображението на бога, нарисувано на фасадата на църквата в Пасиняно(Перуджа).
„… че когато са ви кръщавали, трябва да е било неделя…“ — на италиански изразът „имам сол в тиквата си“ означава „умен съм“. Тук авторът иска да каже, че лекарят е глупак, понеже сигурно е бил кръщаван в неделя, когато всичко е затворено и не са могли да купят сол, за да му я сложат в главата.
Графинята на Чивилари — Чивилари през Средновековието се наричала една уличка във Флоренция, където са събирали изпражненията, за да ги използуват после за тор. Няколко реда по-надолу се отбелязва, че седалището на графиня Чивилари било в Латерина. Латерина е село край. Флоренция, но името му звучи близко до „латрина“, което означава клозет.
„… не можел да разбере значението на техните слова…“ — лекарят е от Болоня, а Бруно и Буфалмако говорят на флорентински жаргон, който е неразбираем за магистър Симоне.
„… като ви изкъпе на свои разноски…“ — изкъпването е било част от тържествената церемония при посвещаването в рицарско звание.
Драхма — в случая е употребена като остаряла аптекарска мярка за тегло, равна на 3,732 грама.
Барил — мярка за течности; в Сицилия се е равнявала на 34 литра, в Тоскана — на около 40 литра.
Осмото небе — небето, където през древността се е смятало, че се намират неподвижните звезди, т.е. всички небесни тела, с изключение на планетите, за които са вярвали,, че се въртят около земята.
Капитул — място, където се събира духовният съвет или съд в манастира.
„… с фирма, изобразяваща пъпеш…“ — пъпешът е символ на глупост.
Игра на думи — от Симоне става Шимионе — маймуна. — Б. пр.
Хоспиталиер (или йоанит) — член на католически рицарски орден на свети Йоан, основан през IX век в Палестина с обет за даване помощ на болните и бездомните.
Катай — така Марко Поло в своя „Милион“ нарича областите на днешен Северен Китай.
Ломбардия — в Средновековието областта Ломбардия е обхващала много по-голям район от Италия, отколкото днес — тя се е простирала от Алпите до Тоскана. Днес Болоня е център на областта Емилия-Романя.
Крал Карло Старши — крал Шарл д’Анжу.
Чинчилионе и Сколайо — известни, станали пословични пияници във Флоренция, съвременници на Бокачо.
Дата добавления: 2015-08-28; просмотров: 23 | Нарушение авторских прав
| <== предыдущая лекция | | | следующая лекция ==> |