Какво е това «обща изповед» и как да се отнасяме към нея?

Общата изповед — това не е изповед, а напомняне за греховете, списъкът на които се прочита от свещеника преди частната изповед. Общата изповед никога и при никакви услови не трябва да заменя частната изповед! В периода на господстващия атеизъм, когато Църквата беше подложена на гонения и притеснения, когато повечето храмове бяха взривени и затворени — именно в този тежък период е възникнало такова уродливо явление, когато вместо изповед някои свещеници прочитали пред народа дълъг списък от грехове, а след това всички тези хора, напълно мълчешком, не изговаряйки нито дума, е подхождал под епитрахила и е пристъпвал към святата Чаша за да се причастява. По същността си — това Тайнство Покаяние е уродливо изкривено. Но тогава за това е имало поне някакво оправдание. В тези тежки години това е била принудителна мярка, прилагана като изключение, понеже просто не е имало друг изход! Какво още е оставало да правят свещениците, които са служили в един-единствен храм в огромен град. По време на изповед и Причастие в празниците са идвали хиляди хора! Не е имало никаква физическа възможност поединично да бъде изслушвано цялото това огромно количество хора.

Случва се, разбира се, подобно нещо и в наше време, но това става само в изключителни случаи. Това е винаги изключение, но никак не е норма! Общата изповед — това е прискръбно изкривяване на великото Тайнство, тя не донася облекчение на каещия се, понеже самите хора се лишават от възможността да излеят своята душа, и в душата остава тежест, все едно и изповед не е имало. Особено пагубна е такава «обща» изповед за този, който нито веднъж до този момент не се е изповядвал и се изповядва за първи път в своя живот. Много хора от стоящите за изповед въобще не знаят, как се изповядва, и не виждат своите грехове. На тях им е нужно да им се подскаже, помогне, за да се научат. И ето, всички те идват на такава «обща» изповед, където никой нищо не им говори, а след това те с всички свои неизповядани грехове с общата тълпа се влачат към светата Чаша и се причастяват формално. И излизат от храма, съвсем не разбирайки, какво е станало с тях. В душата им остава пустота и усещане за някаква профанация, за небрежна работа! Много хора се «изповядват и причастяват» по този начин с години, и само загрубяват от това и даже съвсем напускат Църквата. Това е ужасно. Много поддръжници на общата изповед за свое оправдание обичат да се осланят на знаменитата изповед, която е провел св. праведен Йоан Кронщадски, и при това скриват факта, че отец Йоан е провеждал не «обща», а публична изповед! Отец Йоан произнасял много силна и проникновена проповед, а след нея целият народ със сълзи и ридания започвали гласно да произнасят своите грехове! Без всякакъв срам, в порив на истинско покаяние, хората открито и гласно се каяли в своите грехове! И даже след такава потресаваща публична изповед св. Йоан според дара на своята прозорливост не всички допускал до светото Причастие.

Свети Йоан Кронщадски е бил велик праведник и неговата изповед е била явление на особено благодатен дар, който се дава не на всеки свещеник. Затова да се осланяме в своето оправдание на подвижническата практика на св. праведен Йоан Кронщадски е недопустимо въобще. Тайнството Покаяние трябва да се извършва така, както е назначено да се извършва по Устава на Православната Църква. Затова, ако във вашата енория в неделните и празнични дни е невъзможно да се вмъкнете за изповед, значи трябва да се пробва изповедта и причастието в съботни или делнични дни, когато хората в храма не са така много, и свещеникът е в състояние да ви изслуша. Във всяка сложна ситуация винаги с Божията помощ може да се намери изход, само дано равнодушието, небрежното отношение и угаждането на мързела не са свили гнездо в нашето сърце.

В заключение на всичко казано дотук още веднъж ще повторим, че Православната Църква не познава никаква «обща» изповед! Изповедта бива само индивидуална, както е и изложена в Църковния Устав за Тайнствата.

Само тази изповед се явява Тайнство за Църквата.

«Среща с вечността», Владимир. Събор, 2007, стр. 82—87

Дата добавления: 2015-10-16