Ще порасне и ще бъде красива

«Скоро Настя я заболя корем, няколко дни подред, когато хапнеше нещо, веднага се хващаше за корема. Веднъж през нощта тя се разплака, че я боли корем, дадох й таблетка, не помогна, На­стенка плаче. Аз се помолих, прочетох тропара, взех иконката на Славик и в пълно отчаяние се моля: «Славочка, какво става с моята Настенка, помогни ни, моля те». Потекоха сълзи от очите ми, и изведнъж отвътре чувам глас-отговор: «Не се тревожете, всичко ще се оправи, ще порасне — красиво момиче ще стане». След някое време Настя заспа, повече не се оплаква от болки в корема. На следващия ден, слагайки Настя да спи, аз отидох да навестя Валентина Афанасиевна. Седим, разговаряме, а аз й казвам: «Настя цяла седмица се оплаква от болки в коремчето, не зная какво й е», — и за мое голямо учудване Валентина Афанасиевна отговори: «Не се тревожи, всичко ще се оправи, ще порасне - красиво момиче ще стане». Дума по дума, както каза Славик».

* * *

«Веднъж сутринта рано ни разбуди телефонен звън, снахата каза, че през нощта неочаквано Вова (малкия син) са го заболели силно коленете, не можел да става прав, имал страшни болки. Извикали «бърза помощ», направили инжекция, но нищо не помогнало. Аз побягнах при Валентина Афанасиевна. Тя ми казва: «Трябва да се молите за Володя, ку­пете осветено вино «Кагор» и осветено масло, правете компреси, молете се на Бога и просете помощ от Сла­вик». Аз всичко това предадох на Вова. На следващия ден болки нямаше. Ходихме на лекар, правиха изследвания – всичко е наред. Когато синът дойде, аз го попитах: «Ти разбираш ли, че това не е просто болест?» — той каза: «Да, аз разбрах и се моля сут­рин и вечер».

* * *

«Аз провеждах КВН («Клуб Весели и Находчиви» — телевизионна игра-викторина) между деца и възпитатели, вълнувах се много. Отдавна, от 15 години не бях провеждала та­кива мероприятия. Поставих в сценария фотогра­фия на Славик, помолих се на Бога, помолих и Славик за помощ. Когато излязох на сцената, не чувствах никакъв страх. Аз силно се учудих на своя глас, толкова той беше енергичен, уве­рен, артистичен. След КВН едно момиче дойде при мен и каза: «Аз даже не повярвах, че Вие говорите, Виктория Дмитриевна, Вие имате съвсем друг глас». КВН премина много добре, хареса се на всички: и на децата, и на възрастните, и даже на жу­рито – нали все пак ми помагаше Славочка!»

* * *

«Веднъж синът ми каза: «Колко жалко, че не съм виж­дал Славик жив». Аз получих това мигновено-вечно щастие. Бързах от работа за вкъщи, а срещу мен изскочи момче на около шест-седем години, или малко повече, с големи, не по детски сериозни очички, коси на къдрици, мъничък, красивичък. «Здравейте», — ми каза той, усмихвайки се. Каза, усмихна се и побягна. «Ти си като ангелче», — произ­несох аз след него. Тогава не знаех, че това е бил дей­ствително свят Ангел, който ще ми помага да живея, както на моето семейство и на много други хора.

Благодаря Ти, Господи, за нашия свят отро­к Вячеслав, наш пътеводител. Благодаря Ти, Господи, за неговата майка Валентина Афанасиевна, голяма наша помощница, молитвеница и уте­шителка».

Виктория Борисова,

гр. Чебаркул, 2006 г.

* * *

Дата добавления: 2015-10-16